Но Колдуел упорства. Напълно разгънат, люкът се застопорява с осем щифта, които трябва да легнат в осем специални жлеба: четири на покрива на Роузи и четири на пода. Всеки щифт трябва да се вкара в съответния жлеб, след това да се заключи на място чрез скоба с винт. За това на Колдуел са й необходими две ръце и гаечен ключ. Дълго преди да е свършила, чувствителността в ръцете й се е върнала изцяло, но под формата на силна и неотстъпчива болка. Агонията кара Колдуел противно на волята си да скимти високо.
Страните и предната част на люка са изработени от свръхгъвкава, но изключително здрава пластмаса. Таванът и дъното му трябва да се запечатат с бързо втвърдяваща се смес, която се нанася с помощта на ръчен апликатор-пистолет. Колдуел го подпира в сгъвката на левия си лакът и натиска спусъка с десния си палец.
Резултатът е страшна цапаница, но лекарката удостоверява, че печатът е идеален: когато изпомпва въздуха от люка, вижда как индикаторът за налягането плавно слиза до нулата.
Много добре.
Напомпва въздух обратно вътре и връща налягането в люка до нормалните показатели. Свързва ръчното управление на вратите — външната и тази на люка — с компютъра в лабораторията. Оставя и двете врати затворени, но само вътрешната врата на люка е заключена. След това включва един походен резервоар с фосген към люка. Забеляза резервоара още при първия оглед на лабораторията и реши, че са го използвали за подпомагащ агент в процеса на синтез на органични полимери. Но отровният газ има и други приложения, разбира се, в това число бързо и ефективно задушаване на едри опитни животни, за да се избегне масивна увреда на мозъчната тъкан.
Сега доктор Колдуел чака. И докато чака, подробно изследва собствените си чувства по отношение на онова, което се кани да направи. Няма желание да размишлява задълбочено върху ефекта, който газът ще има върху живите й спътници. Фосгенът е по-хуманен от близкия си родственик хлорина, но това едва ли има значение. Колдуел се надява, че Мелани ще влезе първа във въздушния люк и че самата тя след това ще успее да заключи външната врата достатъчно бързо, преди някой друг да е последвал момиченцето в Роузи.
Наясно е обаче, че събитията едва ли ще се развият така. Много по-вероятно е Хелън Жустиню да влезе заедно с детето или дори преди него. Подобен сценарий не притеснява особено Колдуел. Дори й се струва някак редно да стане именно така. Многобройните вредни намеси на Жустиню допринесоха изключително за настоящата абсурдна ситуация — ситуация, в която Колдуел трябва да крои планове как да възстанови контрола си върху собствения си опитен субект.
Но все пак се надява, че няма да се наложи да убива Паркс или Галахър. Двамата войници сигурно ще вървят отзад, за да прикриват Жустиню и Мелани и да огледат терена, преди да влязат в Роузи. А докато оглеждат, външната врата вече ще бъде заключена.
Планът не е идеален. Колдуел съвсем не иска да извършва дела, които повече или по-малко могат да се определят като убийство. Но ако хипотезата й се потвърди, последиците ще бъдат толкова колосални, че да се бои от едно убийство е направо престъпление срещу човечеството. Доктор Колдуел има дълг, който трябва да изпълни и за тази цел разполага със съвсем ограничен интервал от време, в който все още ще бъде в състояние да работи. Силно вероятно е този интервал да се измерва не в дни, а в часове.
Колдуел е вдигнала жалузите на прозореца на лабораторията, за да може да поглежда към улицата, за да зърне навреме връщащата се група. Но болката в ръцете я е изтощила. Бори се с умората, но противно на волята си задрямва. Блуждае, ту идва в съзнание, ту отново й причернява. Всеки път, когато принуждава клепачите си да се вдигнат, някаква подсъзнателна сила отново ги затваря.
В един от тези съзнателни моменти Колдуел среща — в далечината, през прозореца — погледа на дете, застанало до един вход точно на отсрещния тротоар.
Очевидно, гладно дете. Възраст на заразяване: не повече от пет години. Голо, кльощаво и невероятно мръсно, прилично на жертва от някое предсривно природно бедствие, снимана в репортаж за новините от онези блажени невинни дни, в които на няколко хиляди мъртви се гледаше като на катастрофа.
Малкото момченце наблюдава Колдуел — немигащо, жадно. И не е само. Вече е късен следобед и издължените сенки предлагат достатъчно голямо естествено прикритие. Въпреки това други гладни изплуват от общия фон, подобно на картинката на подреден пъзел. По-големичко червенокосо момиче зад ръждивото купе на паркиран автомобил. Чернокосо момче, още по-голямо, клекнало в разбитата витрина на магазин, стиснало в ръце алуминиева бейзболна бухалка. Други две зад него, вътре в самия магазин, застанали на четири крака до редица закачалки с избелели мухлясали рокли.