Цяла глутница! Колдуел е омагьосана. Още когато Паркс и хората му й докладваха, че въпреки всички усилия вече не намират опитни субекти на терена, тя знаеше, че този факт може да има няколко обяснения. Едното от тях — тогава го сметна за малко вероятно, но вече не е толкова сигурна — беше, че от опит дивите деца са започнали да възприемат сержанта и екипа му като заплаха и са се преместили на други ловни територии.
Сега Колдуел вижда как чернокосото момче прави знак с глава на другите две деца зад себе си, те излизат напред и застават рамо до рамо с него, за да видят какво е намерил. Явно той е водачът. Освен това е един от малкото, които не са напълно голи. Навлякъл е на тесните си кокалести рамене камуфлажно яке. В някакъв момент сигурно се е разправил с някой войник и е бил привлечен — освен от плътта му — от маскировъчната дреха. Лицето на момчето представлява безумие от размазани цветове — вътреплеменна демонстрация на статус, сила и авторитет.
Колдуел вижда, че дивите деца действат в група. Вижда как общуват и си дават сигнали с безмълвни жестове и гримаси. Как координират действията си срещу непознатия обект, на който са се натъкнали.
Навярно ги е привлякъл звукът: тихото жужене на генератора. А може и да са наблюдавали Роузи от известно време, може да са проследили Жустиню и Галахър след тяхната експедиция. Както и да е привлякла вниманието им обаче, фактът си е факт: дивите деца са видели доктор Колдуел.
И след като са я видели, са започнали да я дебнат, за да я докопат.
Тя самата е в безопасност зад бронираното стъкло на грамадния боен танк, чийто арсенал може да направи на пух и прах всяка сграда наоколо. Няма начин глутницата да я достигне, животът й изобщо не е изложен на риск. Въпреки всичко децата явно я надушват през стоманата и стъклото, през пластмасата и херметическите печати.
Разпознават я като плячка и реагират съответно.
Колдуел не си дава веднага сметка, че е взела решението, но става, излиза полекичка от лабораторията и отива до средната врата. Решението е добро. Може да бъде обосновано с редица доводи.
Връща ръчно управлението на вратите от компютъра в лабораторията обратно към панела до въздушния люк. После отваря и затваря външната врата няколко пъти, изпробва степента на контрол над движението й при различна скорост. Наблюдава как хидравличните бутала, дебели колкото ръката й, се плъзгат гладко напред и назад в горната и долната част на вратата. Дори на трета скорост — има още седем по-високи скорости — Колдуел преценява, че вратата оказва натиск от 680 килограма на квадратен метър за секунда. Вътрешната врата от своя страна се задвижва от далеч по-елементарно механично серво. Никой никога не е мислил, че въздушният люк може да действа като допълнителна клетка за уловени опитни субекти.
Колдуел взема предвид още редица релевантни фактори. Нищо не гарантира, че опитен субект номер едно въобще ще се върне от експедицията по търсенето на Галахър. Ако пък се върне, не се знае дали капанът, приготвен от Колдуел, ще сработи. Ако пък сработи, не са известни евентуалните реакции на останалите живи на смъртта на попадналите в люка.
Истината обаче — или поне част от истината — е, че Колдуел просто не може да се сдържи. Тия чудовища я дебнат, за да я хванат и изядат. Тя пък иска да ги издебне и улови на свой ред, и да използва лесно техните усилия, за да ги вкара в собствената си по-мащабна схема.
Колдуел отваря напълно външната врата, а вътрешната врата на люка оставя открехната. Застава до малкия отвор и зачаква.
Тялото й още лепне от потта от одевешните усилия. Знае, че в момента феромоните й свободно се носят вън от лабораторията, подхванати от теченията на хладния следобеден въздух. С всяко вдишваше дивите деца я поемат в себе си. Те може и да имат интуиция, може да действат в група, може да са коварни. Но срещу природата си не могат да се опълчат и е въпрос на време някое от тях да реагира.
Червенокосото момиче прави първото движение. Тя излиза иззад колата, пристъпва на откритото и после закрачва право към примамващо отворената врата на Роузи.
Момчето с камуфлажното яке издава силен звук, подобен на лай. Червенокосата неохотно забавя крачка и се обръща да го погледне.