Малкото момче от отсрещния вход се стрелва край нея и се втурва право към вратата. Атаката му е толкова бърза и внезапна, че Колдуел — макар да я очаква — едва успява да реагира.
Палецът й натиска бутон.
Гладното момче стъпва на прага на външната врата и се хвърля към Колдуел като стрела, протегнало ръце да граби и стиска.
Преди да я стигне обаче, вътрешната врата на люка се затваря рязко.
Колдуел е подценила силата на сервото. Вратата удря момчето в горната част на тялото като масивна лешникотрошачка, приклещва го и смазва ребрата му. Гладното дете отваря уста да изкрещи, но въздухът е излязъл смъртоносно и необратимо от белите му дробове. Пищенето вече не е възможно. Момчето е приклещено с едната ръка зад гърба си вътре във въздушния люк, и с другата, протегната напред. Тя все още посяга напразно да стигне Колдуел, тънките пръсти се опъват към нея. Един дори е достигнал ръкава на бялата престилка на лекарката, но заразата не се предава с одраскване, само с кръв или слюнка. С очилата и маската Колдуел не се излага на никакъв риск.
Забелязва, че главата на съществото е напълно неповредена. Залива я замайваща вълна от въодушевление и тя високо се изсмива.
Почти се изсмива. Остатъкът на звука се задавя, когато нещо профучава над улицата и я удря право в челюстта, разкъсвайки маската. Болката е смазваща. Устата на Колдуел се пълни с кръв и парчета изпочупени зъби, които стържат едно в друго, подобно на останки от потънали кораби.
Камъкът изтрополява на пода, тъмночервен от кръвта й. Червенокосото момиче вече слага нов в избелелия парцал, който й служи за прашка.
Смазаното тяло на момченцето държи вътрешната врата отворена на около десет сантиметра, външната зее докрай, а гладните вън, другарите на убитото, приятелите му, налитат към Роузи вкупом, вдигнали примитивните си оръжия.
Чисто инстинктивно ръката на Колдуел се стрелва и натиска бутона за затваряне на външната врата. Тя започва полека да се затваря, но след пробата лекарката е забравила да вдигне скоростта на затваряне от трета на десета. В последния момент в затварящата се цепнатина се пъхва върхът на бейзболна бухалка и се заклещва здраво там. Хидравликата вие пронизително, ръбът на вратата потъва дълбоко в алуминия и започва да прерязва бухалката на две. Но сега множество малки ръчички са се вкопчили в ръба и дърпат назад, драскат, някои се протягат към Колдуел, но повечето се борят да спрат вратата да не се затвори.
Не могат да го сторят. Не могат да достигнат лекарката. Но всичките като един решително дърпат, сменят местата си, та повече ръчички да си намерят място, усилията на повече деца да се обединят в тази задача. Колдуел знае колко е мощна вратата и когато все пак я вижда как започва отново да се отваря, внезапният шок кара тялото й да се разбунтува срещу волята й. Тя цялата залита назад, притиска юмруци към устата си, сякаш може да се скрие зад тях.
Боядисаното лице на чернокосото момче се показва пред отвора. Фиксира я със зловещите си кървясали очи и безмълвните му гримаси й казват, че нещата вече са лични.
Което означава, че то мисли за себе си като за личност. Изумително.
Колдуел се втурва към шофьорското място и рязко премества два лоста, активирайки колелата и оръжията. Разбира се, не може да управлява едновременно и двете. Ще извади късмет, ако въобще си спомни как се кара това чудо: преди двайсет години беше преминала двудневно обучение. За един ужасяващ момент цялата контролна конзола й се струва чужда и безсмислена. Налага се да изтръгне мозъка си от адреналиновия поток и да го постави отново под контрола на разума.
Бутон, обозначен с буквата П. Той се натискаше първи и ето го и него, точно в средата на таблото. П означава ПОВДИГАНЕ. Шаситата на Роузи се вдигат на двайсет сантиметра от платното, цялата хидравлика се задейства със змийски съсък. Колдуел вижда, че неколцина от гладните деца побягват, но думкането и дращенето откъм вратата й подсказват, че някои са останали и продължават да се трудят.
Паника усуква вътрешностите й. Трябва да се измъкне оттук. Знае, че ще повлече и врага след себе си, но остане ли, спукана й е работата. Рано или късно ще отворят външната врата, а вътрешната няма да ги задържи повече от няколко секунди.
Колдуел стисва подобния на самолетен рул волан, натиска напред и започва да се моли. Спирачките се освобождават сами. Роузи се разтърсва като куче и се хвърля напред толкова бързо и внезапно, че Колдуел пада назад на шофьорското място. Ръцете й се изплъзват от волана и чудовищният камион се хлъзва напряко на улицата, удря стълб на улична лампа и го изтръгва от земята с кратък остър звън, подобен на онзи, с който обявяват началото на боксовите мачове.