Момичетата вече бяха на пресечка разстояние, косите им се вееха като флагове, а един черен училищен автобус мина покрай тях, намали и трите се скриха вътре.
Видът им, отвратителното ембрионално състояние на пилето, яркочервеното зърно на момичето. Всичко бе толкова поразително и вероятно точно затова не ми излизаше от ума. Не можех да осмисля случилото се. Защо тези момичета имаха нужда от храна от контейнера за боклук. Кой бе карал автобуса, какви хора биха го боядисали в този цвят. Бях забелязала, че те, момичетата, бяха мили едно към друго, че бяха сключили някакъв семеен договор — нямаха никакви съмнения за това какво представляваха заедно. Изведнъж прострялата се пред мен дълга нощ, майка ми, която бе излязла навън със Сал, всичко ми се видя непоносимо.
Това бе първият път, когато видях Сюзън — черната й коса я маркираше, дори и от разстояние, като различна, усмивката й към мен беше пряма и преценяваща ме. Не можех да си обясня покрусата и тъгата, които изпитах, като я гледах. Тя бе странна на вид и дива като онези цветя, които бурно разцъфтяват и се множат веднъж на всеки пет години, пищност, дразнеща сетивата почти по същия начин като красотата. А какво ли бе видяло момичето, когато ме бе погледнало?
Използвах тоалетната в ресторанта. Не спирай камиона, надраскано с маркер. Тес Пайл обича да ги лапа! Придружаващите надписа илюстрации бяха зачертани. Всички глупави, замаскиращи знаци на хора, които се бяха примирили, че са задържани на място, пратено в глуха линия от формалния ред на нещата. Които са искали да изразят някакъв малък протест. Най-тъжният: По дяволите, изписан с молив.
Докато си миех ръцете и ги бършех с една твърда кърпа, изучавах отражението си в огледалото над мивката. За миг се опитах да се видя през очите на момичето с черната коса или дори през тези на момчето с каубойската шапка, оглеждах чертите си за някаква вибрация под кожата. Усилието беше видимо по лицето ми и се почувствах засрамена. Нищо чудно, че момчето бе изглеждало отвратено: сигурно бе съзряло копнежа в мен. Бе видяло как физиономията ми крещящо излъчва нужда като празната чиния на сирак. И това беше разликата между мен и чернокосото момиче — неговото лице отговаряше на всичките си въпроси.
Не исках да зная тези неща за себе си. Наплисках лицето си с вода, със студена вода, както Кони веднъж ми бе казала да правя. „Студената вода кара порите ти да се затворят“ и може би беше вярно: усетих кожата ми да се стяга, докато водата се стичаше по лицето и по врата ми. Колко отчаяно вярвахме двете с Кони, че ако изпълнявахме тези ритуали — да си мием лицето със студена вода, да решем косите си до статично безумие с твърда като глиганска четина четка за коса преди лягане, някакво изпитание щеше да се разреши от само себе си и пред нас щеше да се разстеле един нов живот.
2
Ча чинг, пропя ротативната машина в гаража на Кони, като в някаква анимация, лицето на Питър заляно от розовата й светлина. Той беше на осемнадесет, по-големият брат на Кони, и ръцете му бяха с цвят на препечени филийки. Приятелят му Хенри се въртеше около него. Кони реши, че си пада по Хенри, така че нашата петък вечер щеше да бъде посветена на киснене върху лежанката за вдигане на щанги, оранжевият мотоциклет на Хенри, паркиран до нас като конче за награда на добрите деца. Щяхме да наблюдаваме как момчетата играят на ротативката и пият неизвестната марка бира, която бащата на Кони държеше в хладилника на гаража. По-късно щяха да стрелят по празните бутилки с въздушен пистолет и да ликуват при всяко взривено шише.
Знаех, че ще видя Питър тази вечер, затова си бях облякла бродирана блуза, а косата ми бе обилно напръскана с лак за коса. Бях прикрила пъпка на брадичката си с бежов фон дьо тен „Мърл Норман“, но той се бе натрупал по ръба и сега тя лъщеше. Докато косата ми стоеше фиксирана, изглеждах добре, или поне така си мислех, и бях подпъхнала блузата си в сутиена така, че да се вижда горната част на малките ми гърди над изкуствено оформеното деколте. Чувството, че съм на показ, ми доставяше нервно удоволствие, което ме караше да стоя по-изправена и да държа главата си като яйце в чаша. Опитвах се да бъда като чернокосото момиче от парка — с онова спокойно изражение на лицето. Кони присви очи, когато ме видя, в крайчеца на устата й потрепна мускулче, но тя не каза нищо.