Той не проговори след това, а също и аз. Придърпа ме близо, гърбът ми се опря в гърдите му и усетих как членът му се надига до бедрата ми. Не желаех да дишам, долавях, че това би било бреме за него, дори фактът, че ребрата ми се надигаха и отпускаха, бе твърде обезпокояващ. Поемах си малки глътки въздух през носа, обзе ме замаяност. Острата му миризма в тъмнината, одеялата му, чаршафите му — Памела получаваше всичко това през цялото време, лесното завладяване на присъствието му. Ръката му ме беше обгърнала, тежест, която продължавах да идентифицирам като тежест от ръката на момче. Питър се държеше така, сякаш ще спи, небрежните въздишки и помръдвания, но те само допълваха нещата. Трябваше да се преструваш, че нищо странно не се случва. Когато леко бръсна зърното на гърдата ми с пръст, аз останах напълно неподвижна. Усещах равномерното му дишане във врата си. Ръката му направи безпристрастно претегляне. После изви зърното и аз звучно си поех дъх, а той се поколеба за миг, но продължи. Членът му се триеше в голите ми бедра. Разбрах, че каквото и да станеше, щях да бъда направлявана през цялото време. Както той контролираше нощта. И не изпитвах страх, само някакво близко до вълнение усещане, като при гледка от крилата на самолет. Какво щеше да се случи с Иви?
Когато дъските на пода изскърцаха откъм коридора, магията се развали. Питър отдръпна ръката си и рязко се обърна по гръб. Втренчи се в тавана, така че виждах очите му.
— Трябва да поспя — заяви той със старателно лишен от емоции глас. Глас, който заличаваше, настойчивата му притъпеност трябваше да ме накара да се запитам дали нещо се беше случило. И аз бавно се изправих на крака, леко зашеметена, но също и щастливо екзалтирана, сякаш дори тази мъничка случка ми бе дала заряд.
Момчетата играеха на ротативната машина сякаш от часове. Двете с Кони седяхме на пейката и потръпвахме от насилено безразличие. Продължавах да очаквам някакво потвърждение от Питър за онова, което се бе случило. Да улови очите ми със своите, да ми хвърли остър поглед, назъбен от нашата история. Но той не ме погледна. Влажният гараж миришеше на хладен бетон и силната воня на лагерни палатки, сгънати, докато са били още мокри. На стената имаше календар от бензиностанция: жена в гореща вана със стъкления поглед и оголените зъби на препарирано животно. Бях благодарна за отсъствието на Памела онази вечер. Кони ми бе казала, че имало някаква кавга между нея и Питър. Исках да измъкна от нея повече подробности, но на лицето й беше изписано предупреждение — не биваше да проявявам твърде силен интерес.
— Вие, деца, нямате ли си по-добро занимание? — попита Хенри. — Някаква среща за сладолед някъде?
Кони тръсна коса и отиде да вземе още бира. Той развеселено наблюдаваше приближаването й.
— Дай ми ги — изхленчи тя, когато Хенри вдигна бутилките така, че да не може да ги стигне. Спомням си, че за първи път забелязах колко бе шумна — гласът й беше изпълнен с глуповата агресивност. Кони с нейните мрънкания и преструвки, скърцащия смях, който звучеше, сякаш го бе репетирала — а тя действително го правеше. Между нас зейна разстояние веднага щом започнах да забелязвам тези неща, да съставям списък на недостатъците й по начина, по който би го направило едно момче. Сега съжалявам, че бях толкова невеликодушна. Сякаш като се дистанцирах от нея, можех да излекувам себе си от същата болест.
— Какво ще ми дадеш за тях? — попита Хенри. — Нищо не е безплатно на този свят, Кони.
Тя сви рамене, след което се хвърли към бирите. Хенри притисна солидната маса на тялото си към нейното и ухилено я загледа как се бори. Питър извъртя очи. На него също не му харесваше подобно нещо, водевилно дрънкане на празни приказки. Имаше по-големи приятели, които бяха изчезнали сред лениви джунгли, реки, затлачени от наноси. Които се връщаха у дома, бръщолевещи и пристрастени към мънички черни цигари, а приятелките им от родния град се криеха зад тях като нервни, малки сенки. Опитах се да седна по-изправено, да придам на лицето си отегчението на възрастен. Подмамвах Питър да погледне към мен. Исках частици от него, които бях сигурна, че Памела не забелязваше — леките нотки на тъга, които понякога улавях в погледа му, или тайната доброта, показал към Кони, когато ни заведе на езерото Ароухед в годината, в която майка им напълно беше забравила за рождения й ден. Памела не знаеше за тези неща и аз се вкопчвах убедено във всяка дреболия, която можеше да принадлежи само на мен.
Хенри ощипа меката кожа над шортите на Кони.