Седях сама на една пейка с разстлани върху коленете салфетки и си ядях хамбургера.
Опитвах месо за първи път от дълго време. Майка ми, Джийн, спря да яде месо през четирите месеца след развода. Спря да прави много неща. Нямаше я вече онази майка, която проверяваше дали си купувам ново бельо всеки сезон, майката, която толкова сладко навиваше късите ми бели чорапи във формата на яйца. Която шиеше пижами на куклите ми в тон с моите, точно до последното седефено копче. Сега беше готова да се погрижи за собствения си живот с пламенността на ученичка, на която се налага да реши трудна математическа задача. Във всеки свободен момент правеше упражнения. Заставаше на пръсти, за да работи върху прасеца си. Палеше благовония, които пристигаха увити в алуминиево фолио и караха очите ми да се навлажнят. Започна да пие нов чай, направен от някаква ароматна кора на дърво, и се тътреше из стаята, като отпиваше глътки от него и разсеяно докосваше гърлото си, сякаш се възстановяваше от дълго боледуване.
Неразположението бе неясно, но лечението беше конкретно. Новите й приятели препоръчаха масаж. Препоръчаха солената вода на флотационна спа капсула. Препоръчаха електропсихометър[6], гещалт терапия[7], да яде само храни с високо съдържание на минерали, които са били засети по време на пълнолуние. Не можех да повярвам, че майка ми следваше съветите им, но тя слушаше всички. Жадна за цел, за план, вярваше, че отговорът може да дойде от всяка посока и по всяко време, стига само да се стараеше достатъчно упорито.
Не спираше да търси, докато не й остана само търсенето. Астрологът в Алмеда, който я разплака, като й разясни каква злокобна сянка хвърлял асцедентният й знак. Терапиите, които включваха да се мята из пълна с непознати ватирана стая и да се върти, докато не се удари в нещо. Прибираше се вкъщи с неясни пигментации под кожата, синини, които стигаха дълбоко, до живо месо. Видях как докосва натъртванията с нещо като нежност. Когато вдигна очи и разбра, че я гледам, се изчерви. Косата й беше наскоро изрусена, вонеше на химикали и изкуствени рози.
— Харесва ли ти? — попита тя и докосна подстриганите краища с пръсти.
Кимнах, макар цветът да караше кожата й да изглежда като на човек, болен от жълтеница.
Ден след ден майка ми непрекъснато се променяше. Дребни неща. Купи си ръчно изработени обеци от жени в нейната група за случайни срещи, върна се с примитивни парчета дърво, които висяха от ушите й, с емайлирани гривни в цвета на шоколадовите бонбони с мента за след вечеря, които дрънчаха на двете й китки. Започна да си слага очна линия с молив, който нагряваше в пламъка на запалка. Въртеше върха му, докато не се размекнеше и можеше да изрисува резки около всяко око, които я караха да изглежда сънена и като египтянка.
Спря се на прага на стаята ми, преди да излезе за вечерта, облечена в доматеночервена блуза, която откриваше раменете й. Непрекъснато придърпваше ръкавите й надолу. Раменете й бяха напудрени с брокат.
— Искаш ли да гримирам и твоите очи, захарче?
Но аз нямаше къде да ходя. На кого му пукаше дали очите ми щяха да изглеждат по-големи или по-сини?
— Може да се върна късно. Така че спи спокойно. — Майка ми се наведе, за да ме целуне по главата. — Всичко е наред, нали? Между нас двете?
Тя ме потупа и се усмихна така, че лицето й сякаш се разпука и разкри целия порой на нейната нужда. Част от мен наистина се чувстваше добре или просто бърках познатото с щастие. Защото то бе там дори когато любовта не беше — семейната мрежа, непорочността на навиците и дома. Количеството време, което прекарваш у дома, бе толкова необхватно и може би това беше най-хубавото, което можеш да получиш — чувството на безкрайна обгърнатост, все едно опипваш за края на лентата, но никога не го намираш. Нямаше шевове, нямаше прекъсвания — само отличителните мигове на живота ти, които са станали до такава степен част от теб, че дори не ги забелязваш. Нащърбената чиния за вечеря с щампа на върба, която ми бе любима поради забравени причини. Тапетът в коридора, който нямаше да говори нищо на друг човек, а на мен ми беше толкова добре познат — всяка избледняла горичка от пастелни палмови дървета, конкретните индивидуалности, които приписвах на всеки разцъфнал хибискус.