— Тя беше странна — сви рамене Сюзън, когато я попитах за нея. — Сякаш можеше да видиш вътрешностите й през кожата. Прибра се вкъщи. Някакви хора дойдоха и я взеха.
— Родителите й ли? — Мисълта, че някой в ранчото изобщо можеше да има родители, изглеждаше налудничава.
— Всичко беше съвсем нормално — поясни Сюзън. — Един микробус се бе запътил на север, мисля, че към Мендосино или нещо подобно. Тя познаваше пътниците отнякъде.
Опитах се да си представя Карълайн отново в къщата на родителите й, където и да бе това. Не се замислих повече: Карълайн беше в безопасност и другаде.
Том очевидно се чувстваше неудобно. Бях сигурна, че бе свикнал да общува със студентки, които работят на непълен работен ден, имат карти за библиотеката и краищата на косите им цъфтят. Хелън, Дона и Сюзън бяха груби, имаха противни характерни особености, които смущаваха и мен, след като се бях завърнала от двуседмични чудотворни изпитания и близост до Тамар с нейните маниакални грижи за външния вид и специалната й найлонова четка, която използваше само за ноктите на ръцете си. Не исках да забелязвам колебанието у Том, сянката на страх всеки път, когато Дона се обърнеше директно към него.
— А какви са новините за албума? — попитах на висок глас. Очаквах успокояващото заклинание за очакван успех, което да укрепи вярата на Том. Защото това беше същото онова ранчо и всичко, което бях казала за него, бе истина — той просто трябваше да ни се довери. Но Сюзън ми хвърли странен поглед. Останалите наблюдаваха какъв тон ще зададе. Защото не всичко бе минало добре, това беше смисълът на погледа й.
— Мич е шибан предател — заяви тя.
Бях твърде шокирана, за да възприема грозния вид на омразата й: как бе възможно Ръсел да не е получил сделката си? Как бе възможно Мич да не е видял аурата му на странно електричество, въздуха, който шушнеше около него? Дали силата, която притежаваше Ръсел, не беше свързана с това място? Но показният гняв на Сюзън отново разпали желание у мен да се присъединя към редиците.
— Мич откачи, кой знае защо. И излъга. Тези хора — посочи с брадичка Сюзън. — Тези скапани наркомани.
— Не можеш да се подиграваш с Ръсел — включи се Дона, като кимаше. — Да обещаеш нещо, а после да се отметнеш. Мич не знае що за човек е Ръсел. На него няма да му се наложи даже да си мръдне пръста.
Онзи път Ръсел бе зашлевил Хелън, сякаш това не бе нищо особено. Неудобното пренареждане, което ми се налагаше да извърша, мисленото присвиване на очи, за да видя нещата различно.
— Но Мич може да си промени мнението, нали? — попитах. Когато най-накрая погледнах към Том, той не обръщаше внимание на разговора, беше се втренчил отвъд верандата.
Сюзън сви рамене.
— Не знам. Той каза на Ръсел повече да не му се обажда. — Тя изсумтя. — Майната му. Просто изчезна, сякаш не е давал обещания.
Мислех си за Мич. За похотта му през онази нощ, когато у него заговори нещо животинско, така че не му пукаше от моето трепване, когато косата ми остана хваната под ръката му. Замъгленият му поглед, който му пречеше да ни различава, телата ни, които се бяха превърнали просто в символ на тела.
— Но всичко е наред — продължи Сюзън и се насили да се усмихне. — Не е…
Тя изненадващо бе прекъсната от Том, който внезапно скочи на крака. Той слезе с тропот от верандата и се затича по посока на басейна. Извика нещо, което не можах да разбера. Ризата му се измъкна от панталона, голият му, раним крясък.
— Какъв му е проблемът? — попита Сюзън, а аз не знаех, изчервена от ужасно неудобство, което се превърна в страх: Том продължаваше да вика, слизаше бързо по стъпалата на басейна.
— Детето — изрева той, — момчето.
Нико: зърнах безмълвната форма на тялото му във водата. Представих си малките му бели дробове, пълни с вода. Верандата се наклони. До мига, в който дотичахме до басейна, Том вече бе извадил хлапето от тинестата вода и веднага стана ясно, че то бе добре. Всичко беше наред. Нико седна на тревата с огорчен израз върху лицето. Беше опрял юмруци на очите си, опитваше се да избута настрани Том. Той плачеше повече заради Том, отколкото заради нещо друго, странният човек, който му бе извикал, който го бе издърпал от басейна, когато просто се забавляваше.
— Какво точно беше намислил? — обърна се Дона към Том. Грубо потупваше Нико по главата като добро куче.
— Той скочи вътре. — Паниката на Том вибрираше из цялото му тяло, панталоните и ризата му бяха подгизнали. Обувките му шляпаха.