— Сърцеразбивачка — подсвирна Ръсел, като ме видя. — Бягаш през цялото време, а когато ни изоставяш, това разбива сърцата ни.
Опитах сама да се убедя, виждайки познатото му лице, че ранчото си беше същото, макар че когато ме прегърна, видях нещо размазано по линията на челюстта му. Това бяха бакенбардите му. Те не бяха на точици, като косми, а плоски. Загледах се по-отблизо. Разбрах, че са изрисувани с някакъв вид въглен или грим. Тази мисъл ме разстрои — перверзността, крехкостта на измамата. Като един мой познат в Петалума, който открадна фон дьо тен, за да покрие пъпките си. Ръката на Ръсел се движеше по врата ми, предаваше ми късче енергия. Не можех да преценя дали бе ядосан или не. И как мигновено групата подскочи и застана мирно, струпвайки се при появата му като ято проскубани патенца. Опитах се да издърпам Сюзън настрана, хванах я под ръка като едно време, но тя просто се усмихна, доста студена и несъсредоточена, и се измъкна, устремена да последва Ръсел.
Научих, че през последните няколко седмици Ръсел тормозел Мич. Появявал се без предупреждение в къщата му. Пращал Гай да бута кофите му за боклук, така че Мич се прибирал у дома и заварвал морава със сплескани кутии от пълнозърнести закуски, накъсана восъчна хартия и станиол, омазан с остатъци от храна. Пазачът на Мич бе виждал и Ръсел там, само веднъж — Скоти разказал на Мич, че пред портата бил паркирал някакъв тип, който просто гледал, а когато Скоти го помолил да си тръгне, Ръсел се усмихнал и му казал, че бил предишният собственик на къщата. Ръсел също така се появил и пред къщата на звукорежисьора, опитвайки се да изпроси лентите от звукозаписната сесия с Мич. Съпругата на човека била вкъщи. По-късно тя щеше да си спомни, че била подразнена от звука на звънеца на входната врата: бебето им спяло в задната спалня. Когато отворила вратата, там стоял Ръсел в своите мръсни дънки „Вранглер“, със своята крива усмивка.
Жената била чувала истории за звукозаписната сесия от съпруга си, така че знаела кой е той, но не се страхувала. Не и наистина. Той не изглеждаше страшен, ако го срещаш за първи път, а когато му обяснила, че съпругът й не си е вкъщи, Ръсел свил рамене.
— Мога просто да си взема записите набързо — казал той и се опитал да види какво става зад нея. — Да вляза и да изляза, просто ей така. — Тогава тя станала леко неспокойна. Запънала крака в старите си чехли, плачът на бебето се носел откъм коридора.
— Той държи всичко това в работата си — обяснила и Ръсел и повярвал.
Младата жена си спомняше, че по-късно същата нощ чула някакъв шум в двора, някакво блъскане сред розите, но когато погледнала през прозореца, не видяла нищо освен алеята за паркиране, осеяна с камъчета, и наболата трева по осветената от луната морава.
Първата вечер, когато се върнах, по никакъв начин не можеше да се сравни с предишните нощи. Те бяха оживени от младежката приветливост на лицата ни — преди милвах кучето, което си търсеше малко любов, чешех го енергично зад ушите, ръката, с която го галех, ме вкарваше в своеобразен щастлив ритъм. А имаше също и странни нощи, когато всички бяхме взели ЛСД или Ръсел бе домъкнал някакъв пиян моторист, използвайки цялата си противоречива логика, за да го убеди. Но никога не се бях чувствала уплашена. Тази вечер беше различна, до кръга от камъни, в който гореше най-оскъдният възможен огън. Никой не обърна внимание, когато пламъците се стопиха в нищото, размътената енергия на всички бе насочена към Ръсел, който се движеше подобен на ластиче на път да се скъса.
— Ей това тук — каза Ръсел. Крачеше напред-назад и леко подрънкваше някаква бърза песен. — Току-що го измислих и вече е хит.
Китарата не беше настроена и от нея звънтяха блудкави тонове — Ръсел явно не забелязваше. Гласът му бе бърз и обезумял.
— А ето и още едно — продължи той. Засуети се с ключовете за настройка, преди да дръпне няколко нехармонични акорда. Опитах се да уловя погледа на Сюзън, но тя следеше Ръсел. — Това е бъдещето на музиката — заяви той, надвиквайки шума. — Те мислят, че знаят какво е добро, защото им пускат песни по радиото, но това не значи нищо. Нямат истинска любов в сърцата си.