Карам още няколко километра до малкия паркинг на плажа Келер, разположен на кръстовището на пътя „Гаруп“ и авеню „Андре Села“. Мястото е пусто. Отварям багажника, за да извадя пушката, която взех от Ришар.
За да си вдъхна кураж, си спомням как в неделните сутрини с осиновителя ми ходехме да ловуваме в гората. Обичах да го придружавам. Дори и да не си говорехме кой знае какво, това беше един споделен миг, който имаше повече смисъл от дългите разговори. Спомням си с умиление и за ирландския ни сетер Бъч. Той нямаше равен в надушването на яребици, горски бекаси и зайци и ги подгонваше толкова умело, че на нас ни оставаше само да ги застреляме.
Претеглям на ръка оръжието, погалвам ореховия му приклад и се любувам миг на изящните гравюри, които украсяват пушката. С едно натискане отварям стоманения затвор и вкарвам два патрона в патронника. След това поемам по тясната пътека, която минава досами морето. След петдесетина метра се натъквам на бариера с надпис „Опасна зона — достъпът забранен!“. Вероятно силното вълнение миналата сряда е предизвикало свлачища. Заобикалям бариерата, скачайки по стърчащите скали.
Морският въздух ми се отразява добре, а поразителната гледка, която стига чак до Алпите, ми напомня откъде произхождам. На завоя на стръмния бряг виждам високия и строен силует на убиеца на Франсис. Трите големи кучета край него се втурват вкупом към мен.
Вдигам пушката. Очите ми се насочват към моята мишена. Тя е на мушката ми. Знам, че няма да имам втори шанс.
Когато се разнася пукотът — ясен, кратък и бърз, целият ми живот преминава пред очите ми.
Монталдичо, пейзажите на Италия, малкото училище, селският площад, обидите, жестокостта, кръвта, гордостта да устоиш, обезоръжаващата усмивка на тригодишния Тома, неугасващата любов на един мъж, различен от другите.
Всичко, което ми беше скъпо…
16. Нощта винаги те очаква
Повярвай, нощта винаги те очаква.
Рене Шар
1
В бурната нощ улиците на Антиб изглеждаха покрити с дебел и лепкав слой боя, която някой непохватен художник бе разлял върху своето платно.
Беше 4 часът сутринта. Аз крачех напред-назад под дъжда пред полицейския участък на авеню „Фрер Оливие“. Въпреки че бях облякъл дъждобрана си, косата ми беше мокра и водата се стичаше във врата ми и се просмукваше в яката на ризата ми. Притиснал мобилния телефон до ухото си, се опитвах да убедя един адвокат от Ница да помогне на баща ми, ако бъде удължен срокът на задържането му под стража.
Имах чувството, че се задушавам под лавината от проблеми, които се стоварваха един след друг върху мен. Час по-рано, когато напуснах „Парк Аурелия“, бях спрян от пътна полиция за превишена скорост. Изнервен до краен предел, бях карал роудстъра по магистралата с над сто и осемдесет километра в час. Бяха ме накарали да духна на дрегера за алкохол и си бях платил за моите коктейли и шотове с водка, като незабавно ми бяха отнели шофьорската книжка. За да продължа пътуването си, нямах друг избор, освен да се обадя на Стефан Пианели да ми се притече на помощ. Журналистът вече бе научил за смъртта на майка ми и ме бе уверил, че ще пристигне възможно най-бързо. Той бе дошъл да ме вземе със своя джип „Дачия“, на чиято задна седалка спеше дълбоко малкият Ернесто. Колата миришеше на джинджифилови меденки и явно никога не бе минавала през автомивка. Докато пътувахме към полицейския участък, той ми бе казал някои неща, допълвайки информацията, дадена ми от дивизионен комисар Дьобрюин. Тялото на майка ми било открито на нос Антиб върху скалите на крайбрежната пътека. Смъртта й била констатирана от служител на общинската полиция, повикан от разтревожени местни жители, които чули изстрел и незабавно се обадили.
— Съжалявам, че трябва да ти кажа суровата истина, Тома, но майка ти е била убита при ужасни обстоятелства. В Антиб никога не се е случвало подобно нещо.
Лампичката на тавана на дачията беше включена. Пианели трепереше. Беше мъртвешки блед, разтърсен от ужаса, който се бе случил в неговото близко обкръжение. В крайна сметка той познаваше родителите ми. Аз не чувствах нищо, зашеметен от умората, скръбта и болката.
— На местопрестъплението е намерена пушка, но Анабел не е умряла от огнестрелна рана — добави той.