Освен това тук цареше подозрителната чистота, присъща на домовете без деца. Онази малко тъжна студенина на къщите, в които липсват най-скъпите неща в живота — детски смях, плюшени играчки и елементи от „Лего“ във всички ъгли, трохи от бисквити, полепнали по масите и пода…
— Във вашето семейство определено имате навика да се навирате в устата на вълка.
Обърнах се рязко и се оказах на метри от Алексис Девил. Бях я зърнал предната вечер по време на честването на петдесетгодишнината на „Сент-Екзюпери“. Беше облечена семпло — дънки, блуза на райе, пуловер с остро деколте, маратонки, — но тя беше от хората, които изглеждат добре при всякакви обстоятелства. Представителност, подсилена от присъствието на трите кучета пазачи, които я следваха по петите: доберман с купирани уши, американски териер с жълточервеникава козина и ротвайлер.
При вида на кучетата целият се напрегнах. Съжалих, че не бях взел нещо, с което да се защитя. Бях изхвърчал от къщата на родителите си импулсивно, подтикван от гнева. Освен това винаги бях смятал, че моето оръжие е умът ми. Бях научил този урок от Жан- Кристоф Граф, но като си спомних какво бе направила Алексис Девил с майка ми, Франсис и Максим, си дадох сметка, че съм постъпил безразсъдно, действайки толкова импулсивно.
Сега, след като бях стигнал до истината, се почувствах напълно съкрушен. По принцип не очаквах да науча нищо от Алексис Девил. Нима вече не бях разбрал всичко? Ако изобщо можем да разберем нещо по отношение на любовта. Въпреки това си представих много ясно взаимното възхищение, което тези две умни, свободни и красиви жени са изпитвали по онова време. Вълнението от духовното единство, опиянението от плътската близост, екзалтацията от престъпването на моралните норми. Въпреки че това ме смущаваше, двамата с Алексис Девил не бяхме толкова различни. Бяхме обичали едно и също момиче преди двайсет и пет години и никога не бяхме преодолели загубата му.
Висока, стройна, с перфектна гладка кожа на лицето, която не позволяваше да се определи възрастта й, Алексис Девил бе вдигнала косата си на кок. Тя изглеждаше убедена, че владее положението. Кучетата й не откъсваха очи от мен, но Алексис си бе позволила лукса да ми обърне гръб и съзерцаваше снимките в рамка, които висяха почти навсякъде по стените. Прословутите еротични снимки на Венка, за които ми бе разказал Даланегра! С такъв модел фотографът бе надминал себе си. Беше уловил точно смущаващата и опияняваща красота на девойката. Мимолетност- та на нейната младост. Колко дълго живеят розите…
2
Реших да премина към настъпление.
— Смятате, че все още обичате Венка, но това не е вярно. Човек не убива хората, които обича.
Девил се откъсна от съзерцанието на снимките и ме изгледа студено и презрително.
— Лесно мога да ви отговоря, че понякога убийството е абсолютно доказателство за любов. Но проблемът не е в това. Не аз убих Венка, а вие.
— Аз ли?
— Вие, майка ви, Фани, Франсис Бианкардини и неговият син… В една или друга степен вие сте отговорни за смъртта й. Всички вие сте виновни.
— Ахмед ви каза това, нали?
Тя тръгна към мен, придружена от церберите си. Спомних си за Хеката — богинята на мрака от гръцката митология, винаги заобиколена от глутница кучета, които виели срещу луната. Хеката, която властвала над кошмарите, потиснатите желания, над най- тъмните кътчета на човешкото съзнание.
— Въпреки неоспоримите доказателства аз никога не повярвах, че Венка е избягала с онзи тип — каза оживено Алексис. — Години наред търсих истината. И по някаква зла ирония на съдбата в момента, в който вече не се надявах да я открия, тя ми бе поднесена на тепсия.
Кучетата пристъпваха възбудено и ръмжаха срещу мен. Започна да ме обзема паника. Видът на животните ме парализира. Помъчих се да не ги гледам в очите, но те неминуемо усещаха моята тревога.
— Случи се преди малко повече от седем месеца — продължи Алексис — на щанда за плодове и зеленчуци в един супермаркет. Ахмед ме позна, докато пазарувах, и поиска да поговорим. В нощта, когато умря Венка, Франсис го изпратил да вземе някои от вещите й и да почисти стаята й, за да заличи всички следи, които можели да ви компрометират. Като проверявал джобовете на едно палто, намерил едно писмо и снимка. Единствено той разбрал от самото начало, че Алексис съм аз — тайна, която глупакът пазил в продължение на двайсет и пет години.