— Не е важно как е в твоята страна — прекъсна го Лани, протягайки ръце. — Сега си тук.
Принцът поклати неодобрително глава.
— Вече е минала половината на деня — каза той.
— Какво общо има това?
— Помислих, че може да си гладна.
— Възнамеряваш да ме водиш на обед ли? — попита Лани, след като се изправи и седна.
— Обедът ще бъде сервиран тук — отвърна принцът. — Вече е поръчан и пристига.
— Тогава ще е по-добре да побързам да се облека — каза Лани, скачайки от леглото. — Ей, любовнико, ще ми подадеш ли нещата?
Но принцът изглежда не я чу. Той беше вече почти излязъл от стаята.
Лани сви рамене. Принцът беше странен човек. Ще трябва да разкаже всичко това на Гибсън, когато го види. Всъщност трябваше веднага да му телефонира и да му обясни защо ще закъснее.
Апаратът беше върху масичката до леглото. Точно преди да вдигне слушалката Лани забеляза плика с името си върху него. Вътре имаше друга визитка с гравираното име, но без нищо написано. А под визитката имаше зелен скъпоценен камък. Тя го взе и го разгледа. Беше изумруд, два пъти по-голям от рубина от предишната вечер. Взря се първо в него и после в телефона. Накрая поклати глава. Гибсън ще почака. Разбира се, все още възнамеряваше да му разкаже за преживяното, но той просто трябваше да почака…
Гибсън чака доста повече от седмица, преди да се види с Лани. Срещнаха се в неговото студио. Апартаментът на Гибсън заемаше задната му част и точно там го намери Лани.
— Мога да остана само минутка, мили — предупреди го Лани.
— Не ми прилагай този номер с минутката — намуси се той. — Можеше да пропуснеш и „мили“. Какво, по дяволите, се случи с теб?
— Направо е фантастично — отвърна с въздишка Лани. — Помниш рубина, нали? Е, на следващата сутрин имаше изумруд, после диамант, а на третия ден наниз от перли. После подаръкът беше нефритова гривна, а вчера тюркоазена брошка. Кълна се, че не зная как успяваше да прави това, защото на практика изобщо не напуснахме апартамента му цяла седмица. Доставяха му цялата храна и никой от персонала му дори не ме видя. Прилича ми на приказка от „Хиляда и една нощ“.
— Предполагам, че роклята е също от него — облещи се Гибсън. — Къде намери тази гадост? Защо ти стига чак до брадичката?
— Поръча я специално за мен. Такива имам цял гардероб. Казва, че в неговата страна жените са скромни и че на една съпруга дори не би й минало през ума да се съблече пред своята половинка…
— Така значи — отбеляза Гибсън.
Лани постави ръка на устата си.
— Нямах намерение да ти разказвам всичко тава — извини се тя. — Наистина. Но той се връща утре. Помоли ме да го посрещна. Влюбен е до уши, както обичаш да казваш ти. Ами, в края на краищата, той е един от най-богатите хора в света. Ще имам цяло състояние…
— Милата стара любовна песен — измърмори Гибсън.
— Добре де, аз не го обичам. Не можеш да притежаваш всичко…
Гибсън присви очи.
— Ти не можеш да притежаваш всичко — каза той. — Не всичко, което искаш.
— Казвам ти, не ме е грижа за любовната част. Мъжете не означават абсолютно нищо за мен. Не по този начин. Не повече, отколкото жените за теб. Но парите…
— Ти не искаш и парите — измърмори Гибсън. — Повярвай ми. — Той отиде до бюрото си в ъгъла на студиото и се върна с лист хартия в ръка. — Това е нещото, което искаш. Хвърли му един поглед.
— Я, та това е моята снимка! На корицата! Има една и на вътрешните страници — гланцирана! Сигурно са от поръчаната по пощата серия, за която ми говореше! О, мили, тези са просто божествени! Мислиш ли, че ще позволят тази снимка по бельо? Ами че то почти ми се вижда…
— Престани да крякаш! — Гибсън отново се усмихна. — Казах ли ти, че идва денят на успеха? Обещах ли ти, че скоро за нас ще настъпят хубави дни? И повярвай ми, това е само началото. Почакай докато наистина разпространим тази твоя фигура. Ти знаеш какво ще се случи тогава. Ще тичат подире ти с писалките си, готови да подписват, и ти ще получиш всякакъв договор, какъвто поискаш — филми, телевизия! Ти видя какво се случи с Монро, Менсфилд и Екберг, нали? Е, това ще бъде още по-голямо нещо.
Лани прехапа устни.
— Сигурен ли си, че не мислиш просто за своята част от сделката?
— Тази част не е важна — отвърна той. — Изкарвах си прехраната още преди да те срещна и сега продължавам да я изкарвам благодарение на теб. Всъщност парите не ме интересуват повече от теб. Ти не искаш да бъдеш звезда заради тях, а за да могат хората да те гледат на екрана — милиони мъже, седнали в тъмнината и вперили опулени очи в тялото ти, с пресъхнали гърла и пръсти, стиснати в юмруци, докато се опитват да надникнат през цепката на роклята ти. А после, когато се приберат у дома, да разглеждат илюстрациите в списанията — тялото, бюста, краката, задника. Ти искаш да закачват снимките ти високо по стените и да си представят какво би било, ако си там, в леглото, с тях. — Гибсън стоеше толкова близо до нея, че Лани усети дъха му в лицето си. — Но от това няма да им стане по-добре, нали, мила? Ти го знаеш това, аз също го разбрах още в мига, в който те видях — ти изобщо не възнамеряваш да се влюбваш в никой, освен в себе си. Своето тяло — ето какво обичаш. Своето тяло и да знаеш как то въздейства на другите тела. Разбрах го и осъзнах какво бих могъл да направя с него. Ти никога няма да станеш актриса, но аз мога да те направя звезда. Няма да си ничия истинска съпруга, но мога да те направя любовница на целия шибан свят. Така че забрави тези пари. Те не са важни. Те не са същността ти.