— Аз съм добре, добре съм.
Тя направи още една крачка назад от ръба на скалата и нададе кратък писък, когато нещо
(змии, змии)
леко докосна краката й отзад. Просто храсти, разбира се. Още боровинкови храсти, гората бе пълна с тях. А мухите отново я намериха, обвиха я в тъмния си облак, стотици черни точици, танцуващи пред очите й, разтварящи се подобно разцъфтяващи се черни рози. В съзнанието й блесна: „Припадам, това е припадък“. После се свлече по гръб в храстите, очите й се обърнаха с бялото нагоре, а мухите надвиснаха като трептящ облак над малкото й бледо лице. След няколко мига първият комар кацна на клепача й и започна да смуче.
НАЧАЛО НА ЧЕТВЪРТИ ИНИНГ
Майка й размества мебелите — това бе първата се върнала мисъл на Триша. Втората — че баща й я е завел на пистата за ролкови кънки в Лин и че това, което чува, е звукът от пързалящите се по старата наклонена рампа деца. В този миг нещо студено капна върху носа й и тя отвори очи. Още една студена капка падна между веждите й. Ярка светкавица разсече небето и тя трепна стреснато с клепачи. Последва я втора гръмотевица, от която Триша се обърна встрани. Инстинктивно се сви в ембрионална поза, издавайки кратък дрезгав вик. И тогава небето се отвори.
Надигна се и седна, грабна и си сложи бейзболната си шапка, която неизвестно кога бе паднала. Задъха се като внезапно хвърлена в студено езеро (точно така се чувстваше). С олюляване се изправи на крака. Чу отново гръм и светкавица разтвори пурпурен шев във въздуха. Дъждът се стичаше от носа й, косата бе залепнала за страните й, един висок, полуизсъхнал смърч в долината под нея експлодира и се разцепи на две горящи парчета. Миг по-късно дъждовната пелена стана така плътна, че долината потъна в призрачни очертания, обвита в сива мъгла.
Тя се върна назад под прикритието на гората. Коленичи, отвори раницата и извади синия дъждобран. Облече го (по-добре късно, отколкото никога, казваше баща й) и седна върху едно повалено дърво. Главата й все още беше замаяна, а очите й — подути и сърбящи. Дърветата над нея спираха дъжда, но не изцяло; пороят бе твърде силен. Триша сложи качулката на дъждобрана и се заслуша в капките, които барабаняха като по покрива на кола. Видя и постоянния облак мушици, които танцуваха пред очите й и махна безсилно с ръка. „Нищо не може да ги прогони, вечно са гладни. Храниха се от мен, докато бях припаднала, и ще се хранят от мъртвото ми тяло“ — помисли и отново започна да плаче, тихо и отчаяно. Продължаваше да пъди с ръка мушиците, свивайки се всеки път, когато трясваше гръмотевица.
Без часовник и без слънце времето за нея не съществуваше. Всичко, което знаеше, бе, че седи тук, една малка фигура в син дъждобран, сгушена върху паднало дърво, докато бурята бавно заглъхваше на изток като разярен бик. Дъждът продължаваше да се стича по нея. Комарите бръмчаха, един бе попаднал между качулката и главата й. Натисна с ръка от външната страна и бръмченето рязко спря.
— Ето, така ти се пада. Вече си на пихтия.
Надигна се да стане и стомахът й изкъркори. Преди не бе чувствала глад, но сега бе гладна. Мисълта, че е изгубена от дълго време, за да огладнее, я ужасяваше. Запита се още колко ужасни неща я чакаха и се зарадва, че не може да си отговори. „Може би нито едно — каза си. — Хей, момиче, я по-весело. Може би ужасните неща са вече зад теб.“
Триша съблече дъждобрана. Преди да отвори раницата, се погледна — беше мокра от глава до пети и цялата в борови иглички след първия в живота й припадък. Трябваше да разкаже на Пепси, ако, разбира се, изобщо видеше Пепси отново.
— Не започвай пак — измърмори и разкопча раницата. Извади нещата за ядене и за пиене, които беше донесла, и ги подреди в права линия пред себе си. При вида на хартиената торба с обяда вътре стомахът й закъркори още по-силно. Колко ли беше часът? Някъде дълбоко вътрешният часовник, свързан с метаболизма й, казваше, че може би е около три следобед — осем часа, откакто бе седяла на кухненската маса, и пет, откакто бе тръгнала по този безкраен, идиотски и пряк път. Три часа. Или четири?
В торбата й с обяда имаше едно сварено яйце, сандвич с риба тон и няколко стръка целина. Отделно — пакетче чипс (от малките), бутилка вода (доста голяма), бутилка швепс (от големите, по двадесет унции7, Триша обичаше швепс) и бисквитките „Туикс“.