Като гледаше бутилката швепс, Триша изведнъж се почувства повече жадна, отколкото гладна… и луда за нещо сладко. Тя отвъртя капачката, вдигна бутилката и спря. Жадна или не, не е разумно да я изпразня наполовина, мислеше тя. Тук можеше да прекара още дълго време. Опита се да отхвърли тази мисъл, просто това е нелепо, но Триша не повярва. Тя можеше да разсъждава като дете, когато излезеше от гората, на засега трябваше да мисли като възрастен.
„Ти видя какво е тук — една голяма долина, в която няма нищо друго освен дървета. Нито пътища, нито дим. Трябва да играеш разумно. Трябва да пестиш запасите си от храна. Мама щеше да ти каже същото, както и татко.“
Позволи три големи глътки швепс, отдели бутилката от устните си, оригна се и отпи набързо още две по-малки. После завъртя капачката и се насочи към другата страна на запасите си.
Реши да започне с яйцето. Обели го, като внимателно слагаше черупките обратно в торбичката, и го посоли. Това я накара пак да се разплаче за кратко, тъй като видя себе си в кухнята в Санфорд миналата вечер как слага сол в парче хартия и след това я завива, както й бе показала майка й. Виждаше сенките, които главата и ръцете й хвърляха върху кухненския плот от светлината; чуваше звука от телевизора в дневната; скърцането от ходенето на брат й горе в стаята. Споменът имаше яснотата на халюцинация, която го правеше да изглежда почти като видение. Чувстваше се като удавник, който си спомня какво е да си в лодката в безопасност.
Беше обаче само на девет години, почти на десет, и по-висока за възрастта си. Гладът е по-силен както от спомените, така и от страха. Поръси отново яйцето със сол и бързо го изяде, все още подсмърчайки. Беше вкусно. Можеше да изяде още едно, даже две. Майка й наричаше яйцата „холестеролни бомби“, но сега майка й не беше тук. А холестеролът е без значение, когато си загубен в гората, целия в драскотини, а клепачите ти са така подути от ухапванията на комарите, че ги усещаш тежки, намазани като че ли с лепило.
Триша видя бисквитите, отвори пакета и лапна една.
— Секс-шуу-ално — възкликна (един от любимите комплименти на Пепси). Отпи глътка вода. После, действайки бързо, преди някоя от ръцете й предателски да пъхне нещо друго в устата й, върна останалата храна в хартиената торба, провери отново дали бутилката швепс е добре затворена и хвърли всичко в раницата. Внезапно пръстите й усетиха подутина в страничната стена — и това повдигна духа й.
Уокменът! Тя бе взела със себе си своя уокмен! Да, скъпа!
Разкопча ципа на вътрешния джоб и го извади с такова благоговение, с каквото нито един свещеник не бе държал в ръцете си своето причастие. Кабелът на слушалките беше навит около тялото на уокмена, а малките слушалки елегантно бяха закачени отстрани на черното пластмасово тяло.
Любимата им касета с Пепси („Тъбтъмпър“ на Чубаума) бе вътре, но на Триша не й бе до музика точно сега. Разви кабела, сложи слушалките на ушите си, премести от TAPE на RADIO и натисна бутона за включване.
Отпърво нямаше нищо освен тихо бръмчене от атмосферните смущения, защото тя бе на вълните на УМГХ, радиостанция в Портланд. Но малко по-нататък, в обхвата FM, откри УОКСО в Норуей, а когато обърна на другата страна, намери УКАС, малка радиостанция в Касъл Рок, град, през който бяха минали с колата на идване към Пътеката на Апалачите. Тя почти чуваше брат си да казва с глас, пропит с тийнейджърски сарказъм: „УКАС! Днес — Хиксвил, утре — светът!“ И това бе станция в Хиксвил, без съмнение, Кънтри певци, като Марк Чеснът и Трейс Аткинс, прекъсвани от водещата, която приемаше обаждания от хора, които искаха да продадат перални, сушилни, буици и ловни пушки. Човешки контакт, гласове в тази дива пустош! Прикована, Триша седна върху падналото дърво, като разсеяно размахваше шапката си срещу постоянния облак мушици. Съобщиха и часът: три и девет минути.
В три и половина водещата прекрати телефонните обяви, за да се прочетат местните новини. Хората в Касъл Рок бяха подели кампания срещу бар, в който в петък и събота танцуваха девойки по монокини, имаше пожар в местна частна болница (пострадали нямаше), а пистата за автомобилни състезания планираше да открие новия сезон на четвърти юли с нови павилиони и впечатляващи фойерверки. Дъждовно — този следобед, изясняване — довечера, утре — слънчево със слабо повишаване на температурата. Това бе всичко. Никакво изчезнало малко момиче. Триша не знаеше дали да се чувства облекчена, или да се притеснява.
Пресегна се да изключи уокмена, за да пести батериите, но спря, когато говорителката добави:
— Не забравяйте, Бостънският „Ред Сокс“ играе с досадните Нюйоркски „Янки“ довечера в седем часа; можете да проследите цялото развитие на действието тук, по УКАС, откъдето директно ще предаваме мача. А сега да се върнем към…