— Давай, Том — прошепна тя. — Хайде, Том, един, два, три страйка — сега. Знаеш как да го направиш.
Но не и тази вечер. Гордън откри началото на деветия ининг, като разходи симпатичния и все пак зъл шортстоп13 на „Янките“, Дерек Джетър, и Триша си спомни нещо, което й бе казал веднъж баща й: когато един отбор спечели водеща точка, шансът им за спечелване на още точки нараства на седемдесет процента.
„Ако спечелим, ако Том успее да постигне «сейф»14, и аз ще бъда спасена.“ Тази мисъл й хрумна внезапно — тя бе като фойерверк, който избухна в главата й.
Беше абсурдно, разбира се, толкова глупаво, колкото почукването на баща й на дърво преди второто от трите хвърляния (което той правеше всеки път), но когато тъмнината стана почти непрогледна и потокът изгуби и последния си сребрист отблясък, абсурдното изглеждаше почти безспорно, както две и две — четири: ако Том Гордън постигнеше „сейф“, тя щеше да бъде спасена.
В играта влезе Пол О’Нийл. Един бе изпратен в аут. На негово място влезе Бърни Уилямс.
— Един винаги е опасен играч — отбеляза Джо Кастинглън. Уилямс моментално удари топката в центъра и така изпрати Джетър на трета база.
— Защо го каза, Джо? — промърмори Триша. — О, господи, защо ти трябваше да казваш това?
Рънърите15 — на първа и трета база, само един аут. Тълпата на „Фенуей“ се ободри, обнадежди. Триша си ги представяше как се повдигат от седалките.
— Хайде, Том, хайде, Том — прошепна тя. Облакът от мушици все още беше около нея, но тя вече не го забелязваше. Едно чувство на отчаяние, студено и силно, докосна сърцето й — беше като омразният глас вътре в главата й. „Янките“ бяха твърде добри. Един базов удар щеше да е достатъчен, една дълга топка щеше да излезе извън обсег, а този ужасен, ужасен Тино Мартинес бе на терена с най-опасния хвърляч от всички точно зад себе си; Сламеният човек16 сега сигурно стоеше в трапа, размахваше бухалката и наблюдаваше.
Гордън докара броенето на Мартинез до две и две, след това хвърли своята крива топка.
— Изкара го в аут! — изкрещя Джо Кастиглън. Звучеше като че ли не можеше да повярва. — А, човече, това беше красота! Мартинес пропусна сигурно с един фут!
— Два фута — услужливо добави Трууп.
— Всичко зависи от Том — каза Джо, а зад гласа му Триша чуваше как се надигаха и другите гласове, гласовете на привържениците. Започна ритмичното пляскане с ръце. Вярващите на „Фенуей“ ставаха на крака като в църква при пеенето на химна. — Двама вътре, двама аут, „Ред Сокс“ държат здраво една точка напред, Том Гордън на гумата на питчъра и…
— Не го казвай — прошепна Триша, притиснала с ръце двете страни на устните си, — не смей да го кажеш!
Но той го каза.
— И винаги опасният Дарил Строубъри идва на площадката.
Това беше; играта свърши; великият сатана Джо Кастиглън си бе отворил устата и бе донесъл нещастието. Защо просто не беше съобщил името Строубъри? Защо му трябваше да започва с това дяволско „винаги опасният“, когато всеки глупак знаеше, че точно то го прави опасен?
— Добре, приятели, затегнете коланите — каза Джо. — Стоубъри вдига бухалката. Джетър танцува около трета база, стараейки се да привлече хвърляне или поне вниманието на Гордън. Не успява в нито едно от двете. Гордън е съсредоточен. Въритек подава знака. Гордън заема позиция за хвърляне. Гордън хвърля… Строубъри замахва и пропуска, първи страйк. Строубъри клати глава, като че ли е възмутен…
— Не би трябвало да е възмутен, това беше едно доста добро хвърляне — отбелязва Трууп, а Триша, седейки в тъмното, изпълнено с мушици, усамотено място, мислеше: „Млъкни, Трууп, просто замълчи за минутка.“
— Стоу излиза извън кутията… потропва с бутоните си… сега пак е вътре. Гордън с поглед право към Уилямс… заема позиция… той хвърля. Извън страйковата зона и много ниско.
Триша простена. Върховете на пръстите й така дълбоко притискаха бузите, че устните й се разтеглиха в странна, безумна усмивка. Сърцето й блъскаше в гърдите, буквално да се пръсне.
— Ето ни отново — каза Джо. — Гордън е готов. Той стреля, Строубъри замахва и това е една дълга, висока топка към дясната част на полето, ако падне вътре, свършено е, но тя се отклонява… отклонява се… отклонява…
Триша чакаше, затаила дъх.
— Фал — каза най-после Джо и тя отново задиша. — Но това беше твъ-ъ-ърде близо. Строубъри просто пропусна един хоум рън. Топката се отклони извън фал-линиите с не повече от шест или осем фута.
14