Сега отново я присвиха червата.
— Не — каза Триша с чело все още опряно на дървото и със затворени очи. — Не, моля те, недей повече. Помогни ми, господи. Моля те, недей повече.
„Не си хаби силите — каза студеният глас. — Няма никакъв смисъл да се молиш на Подразбиращото се.“
Присвиването премина. Триша бавно се върна при своя заслон, като усещаше краката си слаби, като гумени. Гърбът я болеше от повръщането; мускулите на стомаха й бяха странно отпуснати. А кожата й беше гореща. Тя си мислеше, че вероятно има треска.
Дерек Лоу излезе да хвърля за „Ред Сокс“. Джордж Посейда го поздрави с един троен в десния ъгъл на полето. Триша пропълзя в своя заслон, като внимаваше да не докосне нито един от клоните с ръка или с хълбок. Ако това станеше, навярно цялото нещо щеше да се срути. Ако отново беше на зор (така го наричаше майка й; Пепси го наричаше „да имаш Хършиевите струи“ или „да играеш външната полка“), тя навярно, така и така, щеше да го срути. Междувременно обаче бе на закрито.
Чък Ноблоч удари това, което Трууп наричаше „шеметно висока топка“. Ларън Браг я хвана, но Посейда спечели. Осем на едно за „Янките“. Тя бе свита на кълбо тази вечер, на абсолютно кълбо.
— На кого звъниш, когато предното стъкло се счупи? — пееше под носа си, докато лежеше върху боровите иглички. — 1-800-54-Гиг…
Разтърси я внезапен спазъм вместо горещи вълни, тя чувстваше, че цялата изстива. Вкопчи калните си пръсти в калните си рамене и се сви, като се надяваше клоните, които толкова внимателно бе подредила, да не се срутят върху нея.
— Водата — промърмори тя. — Водата, проклетата стара вода, няма да пия вече от нея.
Но тя знаеше много добре и нямаше нужда студеният глас да й казва друго. Отново бе жадна, повръщането и останалият в устата й вкус на фидълхеди правеше тази жажда дори още по-силна и непоносима. Съвсем скоро щеше да посети потока отново.
Тя лежеше, слушайки „Ред Сокс“. Те се събудиха в осмия ининг, като спечелиха четири точки и отстраниха Петит. Докато батерът на „янките“ играеше срещу Денис Екерсли в началото на деветия („Ек“, както го наричаха Джо и Трууп), Триша се предаде — повече не издържа да слуша глухото бълбукане на потока. То се чуваше дори при усиления звук на уокмена и нейният език и гърло молеха за това, което чуваше. Внимателно се измъкна заднишком от заслона, отиде при потока и пи отново. Водата беше студена и приятна, с вкус не на отрова, а на божествен нектар. Пропълзя обратно под клоните, заливана ту от горещи, ту от студени вълни, потна и трепереща, и щом легна отново на земята, помисли: „Сигурно ще съм мъртва до сутринта. Мъртва или толкова болна, че ще искам да умра.“
„Ред Сокс“, които сега губеха с резултат осем на пет, натовариха базите само с един играч навън в края на деветия ининг. Номар Гарсиапара изпрати силна топка в центъра на полето. Ако тя беше излязла извън, „Сокс“ щяха да спечелят гейма с резултат девет на осем. Вместо това Бърни Уилямс направи показен подскок пред стената на съблекалните и улови топката, ударена от Гарсиапара. Една точка, отбелязана при пожертвувателно тичане, но това бе всичко. Излезе О’Лиъри и би аут срещу Мариано Ривера, слагайки по този начин край на една безлична вечер и на играта. Триша натисна бутона и изключи уокмена, за да пести батериите. После започна да плаче, отпаднало и отчаяно, с глава върху кръстосаните си ръце. Беше й лошо на стомаха и й се гадеше; „Сокс“ бяха загубили; Том Гордън изобщо не влезе в тази глупава игра. Животът бе кучешки фъшкии. Тя все още плачеше, когато заспа.
В Мейнското полицейско управление в Касъл Рок дойде кратко телефонно обаждане, точно когато Триша действаше срещу разумното си решение и пиеше от потока за втори път. Обаждащият се предаде своето съобщение на оператора и на магнетофонната лента, която записваше всички постъпили обаждания.
Начало на обаждането: 21:46 часа.
Обаждащ се: Момичето, което търсите, бе отвлечено от главната пътека от Франсиз Реймънд Мезърол, с М като микроскоп. Той е на тридесет и шест, носи очила, има къса коса, изрусена. Записахте ли?
Оператор: Господине, може ли да ви помоля да…
Обаждащ се: Млъкнете, млъкнете и слушайте. Мезърол кара син „Форд“-фургон, който, мисля, се казва „Еконолайн“. Стигнал е поне в Кънектикът. Той е долен мръсник. Прегледайте досието му и ще се убедите. Ще блудства с нея няколко дни, ако тя не му създава грижи, така че разполагате с няколко дни, после ще я убие. Правил го е и преди.