Беше намислила тази вечер да сподели с него за оттеглянето на баща си от проекта и прекратяването на заема му. Като че ли не трябваше да го избягва така през последните дни, но имаше нужда от време, за да осмисли факта, че се беше провалила в единственото нещо в своя живот, което истински искаше.
Даже само мисълта за това отново разгоря в нея онзи студен пламък, който я глождеше вече дни наред. Собственият ѝ баща я смяташе за неспособна да изгради хотел и да го управлява! За него тя беше добра единствено в работа за утвърдена компания, където щеше да бъде водена за ръчичка, ако се наложи. Очевидно според баща ѝ се налагаше.
Само да не беше похабила толкова много години във вършенето на неща, които той очакваше от нея! Тогава сигурно щеше да открие по-скоро в себе си тази неподозирана страст по островите и хотелския бизнес. Само да се беше сетила да работи, докато учеше, и да беше изплатила студентския си заем! Тогава сигурно щеше да бъде допусната до получаването на кредит. Ако... ако...
Сега, когато Даниел беше тук, тя изгаряше от нетърпение да поговори с него за всичко това, да чуе неговата гледна точка, да почувства подкрепата му. Имаше нужда да знае, че не е сама в това изпитание.
Но по-късно. Когато останат сами.
Отпусна се на рамото му, докато двамата седяха един до друг на дивана под прозореца в нейната дневна – не, по-скоро в дневната на Далия. Къщата вече не беше нейна.
Плъзна ръка в ръката на Даниел. Имаше нужда от котва за обърканите си чувства. Той се обърна и я погледна и лицето му се разтопи в нежна усмивка. Стисна лекичко ръката ѝ и продължи да разказва на семейството си, което се беше събрало тук, след като бяха оставили багажа си в гостните стаи на горния етаж.
– Объркването стана, защото смятах, че Кен Чин е хартиен син, а Ян-Тао – кореняк американец – продължи той. – Така и не ми хрумна да проверя имиграционните регистри за което и да е от двете имена. Затова тази седмица, просто за да бъда сигурен, изпратих асистентката си в Националната администрация по архивите и документите в Сенд Пойнт Уей. Както и очаквах, момичето не откри нищо!
– Ами удостоверението му за раждане? – обади се Каси, която седеше във фотьойла до камината, добавена от Дънкан към къщата. Дългата ѝ коса беше вдигната в небрежно кокче, а облечените ѝ в дизайнерски дънки крака бяха свити удобно под тялото ѝ. Изглеждаше напълно у дома си в тази къща, което накара Инара да се запита дали Каси не прилича всъщност на прапрабаба си Мей Лин.
В отговор на въпроса на сестра си Даниел кимна и поясни:
– Удостоверението му за раждане е в държавните архиви под името Ян-Тао Кенет Макелрой. Все още не знаем откъде е дошла фамилията Чин. Единствената ни хипотеза е, че той е решил да го смени, когато е избягал от сиропиталището, за да не бъде открит от никого.
– Чин е доста често срещана китайска фамилия – обади се Вера от дивана точно срещу този на Инара. Отпиваше от чая оолонг[5], който беше донесла като подарък и който Инара, като любезна домакиня, веднага беше запарила, за да поднесе с купените си от магазина кифлички.
– Хей, знаете ли какво? – подметна Инара, загледана в кифличките. – Изобщо не съм се замисляла, когато реших да ви предложа тези кифлички, но всъщност в момента се наслаждаваме на продукти от двете страни на вашето родословно дърво! Все пак вашият прапрадядо се е казвал Джоузеф Макелрой, а Макелрой е шотландска фамилия, нали така?
Очевидно никой от семейство Чин не се беше сетил да се замисли за шотландската си кръв, защото всеки от тях я изгледа с изражение, съдържащо различни степени на слисването.
Накрая Каси подхвърли през смях:
– Значи Мей Лин е трябвало да избродира шотландска поличка!
Маргарет се обърна към свекърва си и рече:
– А ние защо смятахме, че корените ни произхождат чак от Древен Китай? Кой измисли тези истории?
Вера стисна устни, загледа се през прозореца и отговори:
– Може би историите на рода на свекърва ми са се преплели с тези на свекъра ми. Както добре знаете, тя беше дъщеря на едно от най-заможните и влиятелни китайски семейства в Сиатъл от началото на двайсети век.
Всички закимаха, като че ли обяснението на старицата беше напълно логично, но нежеланието ѝ да поглежда близките си в очите изобщо не убягна от вниманието на Инара. Може би именно Вера беше измислила тези семейни истории.
– Вера – осмели се да се обади тя по едно време, защото старата жена все още се държеше хладно с нея. – Би ли ни разказала нещо повече за Кен, твоя свекър? Какъв човек беше той?
5
Чай оолонг – ароматен и лечебен чай, станал хит сред холивудските знаменитости. –