Инара започна да включва една по една всички лампи и със задоволство забеляза как заедно с лампите светва и лицето на гостенката ѝ. С изключение на дребните довършителни дейности кухнята и ресторантът, който заемаше цялата задна половина на първия етаж, бяха готови.
Възторгът на Маргарет от нещата, които виждаше около себе си, беше неподправен. Разхождаше се бавно между уредите и докосваше с наслада аспираторите, плотовете, рафтовете за продуктите.
– О, имаш система "Вулкан"! И аз използвам същата в моите ресторанти. С професионален готвач ли си подбирала уредите тук?
Инара обгърна замръзналите си ръце около чашата горещ чай, която носеше със себе си, и отговори:
– Не. Просто направих проучване и видях кое е най-доброто, което в момента предлага пазарът в това отношение.
Маргарет кимна усмихнато и се насочи към огромната хладилна камера с размерите на стая, след това надникна в сухия килер и през цялото време не спираше да задава въпроси. Инара отговаряше точно на всеки един от тях и с всяка следваща крачка напред увереността ѝ във взетото вчера решение нарастваше.
Беше разполагала с три дена да свикне с мисълта, че ще изгуби хотела си, и стигна до извода, че отказва да приеме подобен край. Не желаеше да си тръгва оттук по редица причини, но най-важната от тях беше, че тук имаше още много недовършени дела. Дължеше на Мей Лин да разкрие историята ѝ докрай. Дължеше на Далия да осъществи най-голямата ѝ мечта. Дължеше на майка си да изпълни Ротси с радостни гласове и живот. Отново.
И най-вече дължеше нещо на себе си – да се бори за собственото си щастие. Защото тук беше щастлива. Не беше готова да се откаже, а може би хрумналата ѝ вчера идея да означаваше и че не трябва да се отказва.
– За какво е това пространство тук? – провикна се Маргарет и върна домакинята си отново в кухнята.
Маргарет беше застанала в сенките близо до складовете, където наскоро строителите бяха съборили стените и таваните, разкривайки гледка чак до тавана на третия етаж.
Инара се приближи и отговори:
– Тук ще инсталираме асансьорите, както за да спазим изискванията за достъпна среда, така и за да улесним гостите и персонала на хотела. Но е ужасно скъпо!
Върнаха се в кухнята. Маргарет се закова пред живописните прозорци, от които се разкриваше гледка към верандата и задната морава, където слънчевите лъчи вече къпеха изобилно росната трева.
– Ауу, представям си какво е да работиш тук, с подобна гледка пред теб всеки ден!
– Защо не опиташ тогава? – подхвърли Инара, преминавайки безболезнено към своя въпрос. Забелязала недоумението на Маргарет, тя поясни: – Случайно да проявяваш интерес към идеята да ръководиш този ресторант, а защо не и да станеш инвеститор в хотела?
– Какво искаш да кажеш? – сбърчи чело Маргарет.
Силно притеснена, Инара бръсна една въображаема прашинка от плота пред себе си и изрече тихо:
– Не разполагам с парите да продължа реконструкцията. Преди два дена отпратих строителните бригади по домовете им. Без партньор ще трябва да продам всичко. А ти имаш опита, контактите...
– Ти да не би да ми правиш предложение да ти стана партньор тук?
Инара кимна и едва тогава се осмели да погледне Маргарет в очите.
– Стига да разполагаш със средствата или най-малкото да можеш да вземеш бизнес кредит за онова, което ни е необходимо – изрече, но дала си сметка, че прекалено много избързва, поясни: – Има много детайли за изясняване, разбира се, но ако проявяваш интерес, бих се радвала да имам възможността да седнем и да обсъдим подробно всичко! Аз вече съм сигурна, че обожавам готвенето ти и макар да те познавам едва от седмица, имам добро усещане за евентуалното ни партньорство. Така де, стига да се съгласиш да работиш с мен.
Държеше се като пълна глупачка! Откъде накъде точно Маргарет ще иска да работи с нея, след като толкова много големи инвеститори ѝ бяха отказали, да не говорим пък за баща ѝ?!
– Виж какво – изломоти, преди да даде възможност на гостенката си да каже каквото и да било, – забрави! Очевидно е, че те карам да се чувстваш неудобно. Най-добре да се връщаме в къщата и да си приготвим закуска.
Маргарет обаче не помръдна. Не реагира и с думи. Само наклони глава и огледа внимателно кухнята с нови очи, като че ли обмисляше предложението. А когато накрая заговори, каза нещо, което Инара изобщо не беше очаквала:
– Представям си кулинарен фюжън между азиатската и северозападната тихоокеанска кухня! От фермата на масата, според сезона и колкото е възможно повече местно производство!