Ръцете му потупаха слабо нейните – само толкова можеше, само толкова сили имаше. Тя се изправи, но пак хвана едната му ръка и продължи:
– Нейт каза, че децата всеки момент ще бъдат тук.
– Добре, добре – изхриптя, като се закашля той и лицето му се сгърчи от болка. – Вода!
Тя му помогна да пийне вода от чашката със сламка, сложена на шкафчето до леглото му. Когато се напи, баща ѝ отпусна глава на възглавницата и затвори очи. Болката изписа дълбока бяла линия от двете страни на устните му. Инара никога през живота си не беше виждала баща си така безсилен.
– Поспи си, татко – прошепна. – Почини си!
Но той леко поклати глава и прошепна:
– Трябва да говоря с теб, Нара!
Тя погледна въпросително към брат си, но той само сви рамене. Нямаше никаква представа.
– За какво, татко? – попита.
Сивосините му очи се впиха в нейните и той изрече кратко:
– "Старбъкс".
О, не, точно сега ли?! Преди той да беше изрекъл каквото и да било повече, тя осъзна, че е крайно време да му каже.
– Татко, искам да знаеш, че никога не съм искала да влизам в международния бизнес. Направих го само защото си мислех, че ти...
– Да, знам – прекъсна я той. – Винаги съм го знаел и въпреки това ти позволих. Но сега искам от теб да се заемеш с онова, което ще те направи щастлива! Сигурна ли си за хотела?
– Разбира се! – възкликна слисана тя, не успя да се сдържи и се засмя. – Винаги съм била сигурна. Ти сериозно ли...
Баща ѝ стисна ръката ѝ и с това отприщи нов порой сълзи.
– Значи с това трябва да се заемеш! – Разкашля се. – Когато аз... си отида... ще разполагаш с всичко необходимо за тази цел. Както и Нейт, и Оливия. Погрижил съм се за всичко. Ако мечтата на живота ти е да имаш хотел, тогава направи хотел! Аз съм изцяло с теб!
Баща ѝ се смълча, а в нейната глава настана същински хаос от мисли. Значи можеше да задържи хотела! Да, наистина беше искала точно това, но никога не го беше искала на подобна цена.
– Извинявай, че ти се бърках – гласът на баща ѝ звучеше все по-немощно и тя си даде сметка, че той използва последните си сили, за да говори с нея.
– Шшт, татко, всичко е наред! Няма нужда да приказваш!
Той обаче поклати глава, дръпна лекичко ръката ѝ, за да я накара да се приведе, и продължи шепнешком:
– След като намери онзи ръкав, аз се уплаших не на шега! – Замъглените му очи я умоляваха да го разбере. – Защото видях какво стори истината с майка ти. Промени я, смрачи я някак си. Не исках такова нещо и за теб. Мислех си, че ако се махнеш от острова, всичко това постепенно ще отшуми.
– Значи всичко е било заради ръкава? Даже прекратяването на субсидията ти! – възкликна объркано тя, поклати глава и тъкмо се канеше да каже още нещо, когато се сети, че и брат ѝ е тук, а той не знае нищо за страшната семейна тайна. Затова, подбирайки думите си, попита: – Значи всичко е било заради... заради... Дънкан?
Уморените очи на баща ѝ се извърнаха към Нейт, а после пак се върнаха към нея. Той стисна устни, но след малко изрече:
– Кажи му! И на Оливия. Те трябва да знаят. Но после – помести се, за да вдигне и другата си ръка и да я хване и с двете си ръце, и добави: – Знаеш ли колко много ми напомняш за майка ти? Толкова приличаш на нея! Много се гордея с теб! – долната му устна потрепери.
Сълзите ѝ отново бяха потекли и единственото, което можеше да направи, беше да кимне в знак, че го е разбрала.
Баща ѝ пусна ръката ѝ, изтри собствените си сълзи и промълви:
– Ще ми се да можех да видя твоя хотел!
– Можеш да го видиш, татко! – извика тя, внезапно обнадеждена. – Просто се дръж! Още мъничко!
Той я дари с тъжна усмивка, затвори отново очи и прошепна:
– Не мога, Нара. Ужасно съм уморен!
Инара вече не беше в състояние да сдържа риданията си. Нейт протегна ръка през леглото над баща им, за да разтрие рамото ѝ и да я утеши, но това изобщо не облекчи болката ѝ.
Когато накрая успя да се овладее и да се стегне, тя забеляза, че очите на баща ѝ са все така затворени, затова се озърна, за да потърси стол за сядане. Спря я гласът му.
– Нара... Книгата... На нощното шкафче...
Инара погледна смутено към шкафчето до леглото му, но там намери само кутия с хартиени кърпички и чашката с вода на баща ѝ.
– Каква книга, татко?
– У дома. Ще разбереш.
А после пристигна Оливия с двете си деца, следвана след броени минути от Дженифър, съпругата на Нейт. Семейството се стълпи в миниатюрната стая и всички зачакаха. Възрастните се редуваха да извеждат децата на разходка до автомата за закуски и напитки или навън. Баща им ту идваше в съзнание, ту се губеше, а към десет вечерта лекарят им съобщи, че той е в кома и надали повече ще се събуди.