На фона на бръмченето на колите около тях и на пронизителните писъци на чайките Инара най-сетне си позволи да признае пред себе си истината – все още искаше да бъде с него въпреки всичко, което се беше объркало между тях.
– Снощи ми се обади брат ти. Каза ми, че смятате да разкриете на света стореното от Дънкан Кембъл – каза той, премести тежестта си на другия си крак и срита туфичката трева, която стърчеше от една пукнатина на тротоара. – Не го правете заради мен, моля те! Не искам ти и семейството ти да пострадате!
Значи все още се вълнува за мен!
– Благодаря за загрижеността ти, но ние с Нейт и Оливия вече говорихме и смятаме, че е време. Ще направим това съобщение следващия месец – отвърна тя и кръстоса ръце пред гърди, за да скрие неудобството си, когато добави: – Ще означава много за мен, ако присъстваш!
– Разбира се, че ще бъда там! – светнаха очите му. – Цялото ми семейство ще бъде там! – Ръката му се вдигна и обгърна бузата ѝ. – Толкова много ми липсваше!
Тя се отпусна в ръката му и затвори очи. И в следващия миг устните му бяха впити в нейните и тя забрави всичко останало, освен колко щастлива се чувства да бъде отново в обятията му. Разтопи се под целувката му и позволи на тялото си да си припомни как си пасва перфектно с неговото.
Към настоящето ги върна едно силно прочистване на гърло. Двамата се спогледаха и се засмяха, след което се обърнаха към Маргарет, която беше останала на масата. Тя се усмихваше и Инара можеше да се закълне, че очите ѝ бяха влажни.
– Преди вие двамата да се отнесете твърде много, позволете ми да ви напомня, че Инара има да хваща хидроплан, а аз все още чакам нейния отговор!
Ресторантът! Инара беше забравила всичко за него, когато беше зърнала Даниел.
Сега, когато Даниел я беше прегърнал, а Маргарет седеше пред тях с папката си с идеи, Инара усети колко правилно е всичко това. Беше си мечтала нейният хотел да бъде място, където да се събира семейството ѝ. Сега, когато баща ѝ си беше заминал, мечтата ѝ никога нямаше да се осъществи, но това не означаваше, че определението ѝ за семейство не можеше да претърпи известно развитие.
Хотел "Ротси" пак щеше да бъде място за събиране на семейството – нейното и на семейство Чин, и на всички други семейства, които щяха да отседнат тук през годините.
– Инара, полетът ти! – напомни ѝ пак Маргарет.
Божичко, полетът! Паниката моментално прогони красивите мечти. Тя извади мобилния си телефон и видя, че наистина е крайно време да се запъти към дока на хидропланите, иначе рискуваше да изпусне полета си.
– Трябва да тръгвам – каза и за първи път ѝ се прииска да нямаше уговорена среща с Том. – Но иначе отговорът ми е категорично да! Най-голямата ми мечта е именно ти да ръководиш ресторанта, Маргарет! Кога ще можеш да дойдеш на острова?
Маргарет скочи на крака и притисна в силна прегръдка Инара.
– Благодаря ти! Ще бъде прекрасно, повярвай ми!
– Сигурна съм в това! – прегърна я в отговор и Инара. – Благодаря ти, Маргарет! За всичко!
Маргарет се отдръпна и я дари с усмивка, която ѝ подсказа, че е наясно за какво всъщност ѝ благодари.
– Пак заповядай! – отвърна. – А сега бягай да хващаш полета си! Довечера ще ти се обадя.
Разкъсвана между желанието да потегли и желанието да не се разделя с Даниел, Инара се обърна и го погледна. Забелязал вътрешната ѝ борба, той я прегърна нежно и бързо изрече:
– Още този уикенд ще дойда да те видя! Имаме много да наваксваме!
При това обещание тя се изправи на пръсти и дари Даниел с целувка, която трябваше да им стигне за следващите два дена. После грабна чантата си и хукна към хидроплана, който щеше да я откара у дома.
Трийсет и първа глава
6 октомври, събота. В наши дни.
Крайбрежният парк, Сиатъл.
ИНАРА стоеше до Нейтън, когато той започна официалното си обръщение към множеството, събрало се по случай освещаването на новия крайбрежен парк. Прескомюникетата, които бяха разпратили, бяха обещали неочаквано съобщение по време на тази церемония, но по шока, изписан по лицата на мнозина, тя веднага разбра, че никой не беше очаквал онова, което току-що беше чул.
На фона на залива Елиът, проблясващ под есенното слънце зад нея, и на планината Рейниър в далечината на юг, Инара беше разказала публично трагичната история на Мей Лин и беше разкрила ролята на своя прапрапрадядо в избиването на стотици китайци. Не беше спестила нищо от истината пред събраното множество и всички телевизионни камери. И знаеше, както знаеха и всички около нея, че новината съвсем скоро щеше да гръмне по целия свят и да запрати вълни на ненавист и възмущение към всички членове на нейното семейство и към "Премиер Маритайм Груп". Надяваха се обаче, че официалното изявление на компанията, което Нейт в момента четеше, ще накара хората да разберат колко потресени са самите те от отвратителната постъпка на техния праотец и колко много съжаляват.