И тъй като Сиатъл е единственото изключение, избрах да разкажа тази история в памет на всички китайци, чийто живот е бил отнет в други градове на САЩ, като дам на нашите сиатълски китайци подобна съдба.
Историческа бележка
СЛЕД КАТО НАПРАВИХ проучването на архипелага Сан Хуан и научих за опита за прочистване на Сиатъл от всички китайци, отделните парченца от сюжета на настоящия роман започнаха да си идват на мястото и скоро след това историята на Мей Лин беше готова в главата ми.
Първоначално бях доста озадачена какъв да бъде вторият елемент освен къщата, свързващ историческата ми сюжетна линия с тази от настоящето. Една от помощничките ми – Керъл, ми разказа за поставения в рамка бродиран китайски ръкав, който била наследила от прадедите си. При по-нататъшните проучвания установих, че в Китай бродираните ръкави често се продават като сувенири. Тези ръкави обаче обикновено са по-различни от ръкава, създаден от Мей Лин. Накарах моята героиня да разкрои цялата си роба, включително и тесния ръкав с маншета във формата на конска подкова, по образеца на дворцовите драконови роби, носени от държавните служители в имперските времена на Китай, защото много ми допадна идеята бабата на Мей Лин да ѝ разказва своите истории за живота в стария Китай, а тя да избере да почете своето наследство чрез подобна дреха, дарена на сина ѝ. Въпреки това не забравих и идеята за самотния ръкав, и точно затова Инара намира такъв под стълбите си.
Бях наясно, че се налага да поставя развитието на историческата сюжетна линия на някой от островите в архипелага Сан Хуан заради вече споменатата контрабанда на китайски имигранти, ширеща се по тези места. Избрах конкретно остров Оркас, след като прочетох невероятно интересния дневник на един заселник, който ми помогна да си представя острова от онова време. Книгата се казва "Дневникът на Джеймс Франсис Тълок, 1875 – 1910" и е под редакцията на Гордън Кийт. За читателите с по-добра памет, да, това е същият онзи Джеймс Тълок от моя роман, който поема поста на пощальон, след като жителите на острова отнемат от Джоузеф.
Освен Джеймс Тълок в този роман исторически личности са:
– Капитан Хърбърт Бийчър, който откарва с кораба си Джоузеф и Мей Лин до Порт Таунсенд. В реалния живот той е бил капитан на параход, плаващ между островите, и син на прочутия протестантски проповедник и радетел на аболиционизма Хенри Уорд Бийчър, племенник на Хариет Бийчър Стоу – авторката на "Чичо-Томовата колиба". Беше ми невероятно приятно да накарам Хърбърт да помогне на Мей Лин, особено след като в реалния живот той произхожда от семейство, известно с помощта си за жертвите на расизма.
– Барона, собственикът на магазина в Порт Таунсенд, който помага с подробностите около сватбата на Джоузеф и Мей Лин. Той действително е притежавал бакалия за зареждане на кораби в Порт Таунсенд, както и една от главните фирми за доставки, обслужващи набиращите все по-голяма мощ компании за дърводобив из пролива Пюджит. Множество дървосекачи го избират за свой банкер. Истинското му име е Д.Ч.Х. Ротшилд[6] и в момента на това интервю домът му е все още отворен за туристически посещения.
– Проповедникът Грей, когото Джоузеф споменава мимоходом. Този човек наистина е обикалял от врата на врата из остров Оркас, за да събира пари за новата епископална църква в Ийстсаунд. Църквата може да се види и днес.
За историческата достоверност на този роман помогнаха и редица други източници. Прочетох всичко, което успях да открия за китайската бродерия, китайското облекло и обичаи, за историята на архипелага Сан Хуан, историята на Сиатъл, с какво са се хранели хората в края на XIX век, за строителните методи от периода, за китайската храна, параходите, чистките на китайци от американските градове и какво ли още не. Посетих музея "Уинг Люк" в Сиатъл, за да прочета информацията за антикитайските бунтове, с която разполагат там, както и различни записки на устните разкази на хора, свидетели на събитието. Докато бях в музея, се разходих и из архивната им стая, за да разбера как трябва да се държат и съхраняват експонати от текстил. Посетих историческите музеи както на архипелага Сан Хуан, така и на остров Оркас и си тръгнах оттам с тонове материали в писмен и снимков вид. Прочетох купища книги за историческите постройки, за да открия най-подходящия вид за Ротси, а след това реших да го допълня и с визията на къщата, използвана във филма "Звукът на музиката". Прочетох безброй романи с главни герои китайци, както и документални книги за китайските заселници в северозападния тихоокеански регион на САЩ и за китайските жени из цяла Америка, за да схвана по-добре преживяванията им. По време на всички тези проучвания стигнах до заключението, че колкото повече знаеш по тема, за която доскоро не си знаел почти нищо, толкова повече започваш да я харесваш.
6
Дейвид Чарлз Хенри Ротшилд няма роднинска връзка с прочутото банкерско семейство на бароните Ротшилд, но поради сходство на името му получава прякора Барона. Днес къщата му в Порт Таунсенд е обявена за една от националните исторически забележителности на САЩ. –