Мъжът се завъртя на пета и се обърна право към нея. Стоманените му очи се присвиха.
– Коя сте вие? – запита сурово.
Тя вдигна брадичка и му отговори със същия предизвикателен тон:
– Аз съм Инара Ериксън, собственичката на Ротси! А вие кой сте?
Подобно на слънце, показващо се внезапно иззад облаците, лицето на мъжа изведнъж светна в широка усмивка. Той скъси бързо разстоянието между тях с широки крачки, подаде ѝ ръка и изрече:
– Извинявайте! Помислих си, че сте някой нахален турист или клошар, или нещо подобно. Приятно ми, аз съм Том Гарднър. Двамата със съпругата ми живеем от другата страна на пътя.
Тя се ръкува с него, но после пусна ръката му и отстъпи крачка назад.
Тъй очевидно не забеляза преднамерената дистанция, която тя установи между тях, защото пъхна небрежно ръце в джобовете си и продължи:
– От много години помагаме на Далия и Нанси да поддържат това място. Между другото, те често ви споменаваха. Но сега, когато ги няма... – Замълча, прочисти гърло и продължи: – И сега, когато ги няма, ние продължихме да поддържаме каквото можем, макар че се питаме какво ли ще стане с Ротси...
При вида на този огромен мъж, полагащ неистови усилия да не показва скръбта си от загубата на Далия, Инара усети, че бронята ѝ пада.
– В такъв случай се радвам да се запознаем! – изрече с усмивка. – Вие ли окосихте тревата?
Том кимна. Обърна червендалестото си лице към главната къща и тихо попита:
– Е, какво смятате да правите с имението?
Инара проследи погледа му и видя постройката така, както вероятно я виждаше той – изоставена златна мина.
– Дойдох, за да видя какво трябва да се ремонтира, за да го пусна на пазара – отговори.
– Ще го продадете?! Ами онзи хотел?
– Вие знаете за това? – стрелна го с очи Инара. Самата тя беше научила за плановете на Далия едва преди две седмици, когато адвокатът ѝ беше връчил книжата с описанията и идеите на леля ѝ.
Той се усмихна, кимна по посока на пикапа и отбеляза:
– Забравих да спомена, че съм строител. Поради което Далия беше безмилостна с въпросите си към мен – замълча, а после с доста по-тих тон добави: – Тя беше изключително интелигентна дама.
И преди Инара да успее да каже каквото и да било, той продължи така, сякаш току-що повторно не се беше опитал да пребори скръбта си по загубата на Далия:
– Значи вие няма да го направите, а? Имам предвид хотелчето?
Инара се извърна и огледа всички крила на къщата, опитвайки се да си представи странноприемницата, която Далия беше виждала във въображението си. Мисълта ѝ грабна картините от плановете и съвсем неволно ги доразви, както впрочем правеше от мига на пристигането ѝ. И изведнъж тя видя своя бутиков хотел така ясно, сякаш цял живот беше мислила по този въпрос.
– Всъщност знаете ли – отговори, – мисля, че имам по-добра идея! Не обикновен хотел за преспиване и закуска, а бутиков хотел!
– Какво ще рече това? – попита Том Гарднър.
Без да откъсва очи от имението, в което вече виждаше своя хотел, тя занарежда:
– Представете си елегантност и стил, безупречно обслужване, уединение, съвременни удобства и специално внимание към всеки клиент!
– Звучи ми като нещо, в което съпругата ми веднага ще се влюби!
Инара примигна и видя къщата такава, каквато изглеждаше реално, а заедно с нея и всичката работа, която щеше да се наложи да бъде свършена, за да бъде превърната в бутиков хотел. Обърна се към Том и изрече:
– Само остава да измисля как ще го постигна!
Тревогите заплашваха да изтрият завинаги това видение от съзнанието ѝ. Защото това щеше да бъде нещо много повече от работа на пълен работен ден – това щеше да бъде житейски прелом! И означаваше, че ще се наложи да откаже официално предложението на "Старбъкс". Това ли искаше наистина?
Да не говорим колко много пари щеше да струва – пари, с които тя не разполагаше. Сега тя огледа дупките по ерозиралата алея и покрития с плесен фонтан, представи си дългия списък с неща, които се нуждаеха от ремонт, и си даде сметка, че със сигурност има още много, за които дори не се беше сетила. На всичко отгоре, за да се превърне всичко това в бутиков хотел, стаите трябваше да се реконструират генерално, към всяка от тях трябваше да бъде добавена баня и всички възможни уреди и аксесоари трябваше да се осъвременят.
– Питам се колко ли би ми струвал целият ремонт... – промърмори почти на себе си тя.
– Аз мога да ви помогна – рече Том.
– Как? – изгледа го с присвити очи тя.
– Аз съм най-добрият строителен предприемач в архипелага, а може би и в континенталната част на щата – отговори той, сритвайки един камък, паднал върху алеята. – Ако искате да започнете колкото е възможно по-скоро, знайте, че ми се отвори дупка в графика. Изгубих наддаването за една поръчка, на която разчитах за лятото.