Не че тази мисъл я успокои особено, докато се качваше по стълбите, за да си вземе чантите и да извика сестра си. Като че ли щеше да бъде най-добре още тази вечер да информира баща си за новото си решение. И да приключи веднъж завинаги с този въпрос.
Дискът на слънцето вече се беше снишил над Олимпийските планини, когато Инара си отключи и влезе в дома на баща си, където живееше през последните две години, откакто той беше получил инфаркт. Хвърли чантата си в своята стая и тръгна да го търси из къщата. Намери го на обичайното му място – в неговата бърлога, пред компютъра.
– Днес е Денят на загиналите във войните, татко! Празник е! Почини си!
Когато я зърна, сивосините му очи блеснаха и по устните му заигра крива усмивка.
– Но в Шанхай не е празник, Нара!
Тя знаеше, че баща ѝ се намира в процес на преговори за една сделка, която щеше да разшири дестинациите на круизните му кораби чак до Югоизточна Азия, затова изобщо не се изненада да го види, че работи. Повече се изненада от факта, че той се надигна от бюрото си и дойде да седне при нея на коженото канапе пред камината.
– Толкова ли зле мина, колкото се опасяваше? – попита той.
Тя замълча, опитвайки се да измисли как да започне. Накрая изрече:
– Всъщност не беше чак толкова зле. С малко ремонт ще стане прекрасно.
Той сведе глава, прочисти гърло и смотолеви:
– Ами ти? Ти добре ли си?
Състраданието му я свари неподготвена. Беше очаквала от него да избегне емоционалната страна на посещението ѝ на острова. След катастрофата той също не беше стъпвал там, но и не обичаше да говори за това. Тя знаеше, че баща ѝ я обича, но разговорите им обикновено се въртяха около безопасни теми като компанията, нейната нова работа и членовете на семейството.
– Не беше много лесно – призна си сега тя и потри ръце. – Оливия ми оказа неоценима помощ. Но когато най-сетне стигнахме до Ротси, се почувствах страхотно да се върна отново там, сякаш принадлежа на това място. Всъщност след два дена пак отивам. Ще бъде добре и ти да дойдеш този уикенд.
– Много се гордея с теб, скъпа! – изрече той и подпря ръце на колене, като че ли се канеше да се изправи. – Сигурен съм, че и новият собственик на имението ще го обича толкова, колкото го обичаш ти!
Инара забеляза, че той не реагира по никакъв начин на предложението ѝ да я придружи на острова, но реши засега да не настоява. Постави ръка върху неговата, за да го задържи до себе си, и изрече:
– Всъщност бих искала да поговоря с теб за всичко това. Имаш ли минутка?
Той се отпусна назад в канапето, изгледа я и попита:
– За какво става въпрос?
Тя се обърна така, че да го гледа право в очите, и започна:
– Татко, леля Далия е била истински гений! Когато огледах Ротси от позицията на нейните планове, веднага съзрях замисъла ѝ! Помниш ли онзи хотел извън Бордо, в който отседнахме през лятото, когато бях на четиринайсет?
– Разбира се. И какво за него?
– Помниш ли колко много ти хареса специалното обслужване, което получихме от персонала и как те всяка вечер ви оставяха в библиотеката вино и сирене?
Инара полагаше огромни усилия да подготви терена, преди да му съобщи какво беше решила.
– На майка ти много ѝ хареса – отбеляза баща ѝ и я изгледа подозрително.
Е, настъпи моментът да скочи с двата крака в огъня.
– Искам да направя същото с Ротси! – заяви Инара. – Искам да превърна имението в бутиков хотел!
Баща ѝ поклати глава, но не каза нищо. Изражението му обаче разкриваше по перфектен начин всичко, което му минаваше през ума. И преди да беше успял да отхвърли категорично идеята, тя продължи:
– Двете с Лив огледахме всичко. Беше съвършено! Даже получих предложение от един строителен предприемач във връзка с ремонта. Е, първо ще трябва да говоря с него, за да се уточним, но се надявам до следващото лято хотелът да бъде готов да приеме първите си гости! – С всяка следваща дума възбудата ѝ ставаше все по-голяма. – Татко, в Ротси има нещо специално! – възкликна със светнали очи. – Неповторимо място! Бях забравила, че там се чувствам изцяло като у дома си! И смятам, че това би могло да бъде невероятна възможност! Островите стават все по-популярни като ваканционни дестинации, а моят хотел би могъл да предостави на гостите ми нещо неповторимо! Може да се превърне в място, където те да поискат да се връщат отново и отново! Даже на теб няма да ти се иска да го напускаш!
– Ами работата ти? – Въпросът му прозвуча така, сякаш тя беше малко момиченце, което предпочита да отиде до мола с приятелки, вместо да си седи вкъщи и да помага в домакинството.