– Тогава ли ще бъде открита статуята на Дънкан? – попита Инара. Преди година баща ѝ беше поръчал бронзова скулптура, която да бъде поставена на видно място в новия обществен парк, който корабостроителната компания строеше на крайбрежието, близо до терминала за пътническите кораби. Сега компанията, основана от Дънкан – "Премиер Маритайм Груп", се ръководеше от баща ѝ, поел управлението преди повече от десетилетие от бащата на майка ѝ. Той също беше дал своя важен принос в развитието на бизнеса, разширявайки дейността на компанията с пътнически линии, обслужващи Аляска, Мексико и Карибските острови.
– Да, точно тогава. Е, шести става ли?
– Изчакай мъничко! – отвърна Инара и свали телефона от ухото си, за да погледне собствения си график и да съобщи на сестра си за семейните планове. Оливия само кимна. Накрая Инара съобщи на брат си: – Нейт, очевидно и за двете ни няма никакви проблеми за шести октомври.
В този момент високоговорителите на ферибота гръмнаха – пасажерите, които пътуваха за остров Оркас, се умоляваха да се върнат в колите си и да бъдат в готовност за слизане.
– Трябва да тръгваме! – извика Инара на брат си и двете с Оливия се насочиха към вратата, която отвеждаше към вътрешността на ферибота.
– Почакай! Татко пита дали искаш да се обади на своя агент по недвижими имоти, за да подготвят документите!
Усмихвайки се вътрешно, Инара отговори:
– Предай му, че съм задвижила всичко, но все пак му благодаря! – баща ѝ не криеше от никого облекчението си, че тя се подготвя да продаде имението, което никой от тях не желаеше.
– Е, късмет тогава! Обади се да кажеш как върви!
– Непременно! – отвърна тя и затвори.
Веднага след това двете с Оливия заслизаха по зелените метални стълби към палубата за колите, насочвайки се към старото беемве, което беше неин другар още от завършването на гимназията. Настаниха се и докато наблюдаваха през предното стъкло как остров Оркас се приближава все повече към тях, тя усети как сърцето ѝ започва да бие все по-лудо. Веднага след това последва и потта – изби по врата ѝ и се спусна на вадички по гърдите ѝ.
С площта си от сто четирийсет и осем квадратни километра Оркас беше най-големият от островите в архипелага Сан Хуан, разположен в северозападния край на щата Вашингтон. Въпреки тази сериозна площ островът наброяваше не повече от пет хиляди постоянни жители. Фериботното пристанище при Оркас Вилидж се намираше в левия край на подобния на подкова остров, който се извиваше около водите на пролива Ийст. Това означаваше, че Инара трябваше да стигне с колата чак до извивката на подковата, където се намираше кръстеният на пролива град Ийстсаунд и оттам да слезе надолу по десния ръкав, за да се добере до Ротси. Този маршрут означаваше, че нямаше как да подмине мястото на катастрофата.
Беше допуснала огромна грешка. Трябваше да прехвърли задачата по огледа на имението на друг, който да прибере личните вещи на леля Далия, трупани в продължение на всичките ѝ деветдесет и седем години. Само с едно телефонно обаждане Инара можеше да изпрати тук агента по недвижими имоти, а тя да си остане на спокойствие у дома в Сиатъл. И без това напоследък ѝ беше особено натоварено, пък и само след две седмици трябваше да започне работа.
Оливия сигурно беше доловила паниката ѝ, защото изрече:
– Инара, всичко е наред! С теб съм, не си сама! Не се плаши!
Инара се почувства като дете, което седеше на стола в кабинета на сестра ѝ и чакаше да му сложат ваксината. Но не можеше да не признае, че успокоителният глас на Оливия помагаше. Обърна се към нея и промърмори:
– Ти изобщо ли не си уплашена? Та ти също не си стъпвала тук оттогава насам!
– Мъничко – кимна Оливия. После се загледа през предното стъкло и видя как стоповете на колата пред тях светнаха, което означаваше, че беше време Инара да запали и тяхната кола, за да напуснат ферибота. – Разкажи ми за предстоящата си работа! – изрече внезапно. – Едва през март завърши университета, а ето че вече започваш в "Старбъкс"[1]! Сигурно се вълнуваш много, а?
Инара се направи, че не забелязва как сестра ѝ нарочно се опитва да я разсейва и докато изкарваше внимателно колата на брега на острова, отговори:
– Предполагам, че да. Ще работя в екипа за международните доставки. Казах ли ти, че е много възможно още през първите три месеца да ме изпратят в Италия?
1
В Сиатъл, щата Вашингтон се намират централите на четири от най-маститите международни корпорации: веригата магазини за кафе и закуски "Старбъкс", транснационалната компанията за електронна търговия "Амазон", самолетостроителният гигант "Боинг" и колосът в софтуерното производство "Майкрософт". –