– Открих го под стълбите в семейното ни имение на остров Оркас – поясни. – Нямам никаква представа нито откъде се е появил, нито колко време е престоял там!
Без да изпуска от поглед ръкава, професор Чин си сложи бели памучни ръкавици, като отбеляза:
– Би било добре да не пипате твърде много този ръкав. Мазнините по ръцете ни се отразяват зле на фината бродерия.
Инара прехапа усмивката си, пряко сили привлечена от сексапилната му педантичност.
– Ще го имам предвид, професоре – промърмори.
– Наричайте ме Даниел! – възкликна той и погледът му най-сетне се откъсна от ръкава, за да се насочи към очите ѝ. До устните му се появи малка трапчинка. – В крайна сметка не сте студентка!
Тя позволи на усмивката си да се покаже и разшири и отговори:
– А вие можете да ме наричате Инара!
– Това име семейна традиция ли е? – запита той и нещо проблесна в очите му, но ги насочи бързо към ръкава, преди тя да успее да отгатне посланието им. Той пое внимателно ръкава от нея и го положи върху покритото с бяло платно бюро.
Силно развълнувана, тя кръстоса ръце пред гърди и отговори:
– Всъщност името е арабско. Когато била бременна с мен, майка ми работела с някаква жена от Ливан, която ѝ казала, че името означава "бляскав" или "светещ".
– Красиво е!
Този път тя вече разбра какво беше зърнала в очите му, защото сега погледът му се задържа върху лицето ѝ с неприкрит интерес. Тя усети как дишането ѝ се учестява, но се насили да продължи да се усмихва, за да намали напрежението, настанило се изведнъж между тях.
– Благодаря – смотолеви.
Той примигна, а после рязко се завъртя назад, за да вземе лупата от лавицата зад бюрото му. Приведе се над ръкава и изучава бродерията по него в продължение на няколко дълги минути.
– Това е невероятно! – изрече накрая с такъв ентусиазъм, че тя се запита дали случилото се между тях преди малко не е било само плод на въображението ѝ. – Никога досега не съм виждал толкова сложна, детайлизирана бродерия в подобни мащаби! Техниката прилича на случаен бод, разработена през двайсетте и трийсетте години на двайсети век. Това означава, че редовете се кръстосват и конците се добавят пласт след пласт, от много рехаво до много гъсто, така че крайният ефект е много подобен на маслено платно. Ето, вижте тук... – посочи към мястото, където морските вълни се разбиваха в корпуса на кораба. – Характерното за бродерия със случаен бод е, че отделните бодове варират по дължина, посока, цвят и гъстота на конеца. Всъщност този бод е всичко друго, само не и случаен, но ако го сравните с традиционната бродерия, бодовете изглеждат хаотични.
Изви ръкава и се изправи, сякаш за да огледа цялата картина, а не детайлите.
– Озадачаващото е, че макар видът на бода да ме кара да смятам, че бродерията е създадена през двайсетте години, кройката на ръкава намеква за китайската династия Дзин, преименувана на Цин, управлявала до края на империята през 1912 година. Освен това самата тема на бродерията е крайно необичайна!
– Какво искате да кажете? – попита заинтригувана тя, пристъпи до него и надникна към ръкава, опитвайки се да види онова, което беше описал той.
– Ами, не е като традиционната китайска бродерия, която към виждал, и въпреки това безсъмнено е китайска с тези символи – посочи към мястото близо до китката. – Виждате ли това? Това тук е меч, забит в дърветата на гората. Мечът е атрибут на един от Осемте безсмъртни в таоизма! А тук – премести лупата вляво – определено е лотос, въпреки че се слива с вълните на морето. Лотосът пък е най-популярният символ в будизма.
Замълча. А тя зачака, усещайки как вълнението ѝ нараства. Чудеше се дали няма още нещо.
Имаше.
– С тази кройка на подкова ръкавът изглежда да е срязан от китайска драконова роба, но дизайнът на бродерията пък съвпада.
– В какъв смисъл?
– По време на династията Дзин държавните служители на империята са носели драконови роби, наречени чифу, за всички случаи с изключение на най-официалните. Тези роби обикновено са имали на гърдите знак за ранга на служителя, както и дванайсет дракона, избродирани на определени места, сред които и по един на всяко рамо. Както обаче виждате, на рамото на този ръкав няма никакъв дракон. Освен това сложната бродерия на драконовите роби обикновено е завършвала над лакътя, като останалата част е била изпълнена с обикновени мотиви – или поне до маншета, който отново е имал сложен дизайн като основната част на робата. А този ръкав изобщо не следва този традиционен модел!