Когато например той попита как е пътувала, тя му каза:
— Минах направо, както прави всеки от Алтаир, който иска да пътува на големи разстояния. Пространството е изкривено, както смятат и вашите учени, и благодарение на новия вид полет, разработен от нашите учени, дори и един любител може лесно да стигне до което и да е място в Галактиката само за няколко дни.
Това беше хитро изплъзване, но все пак теорията й си оставаше неуязвима. Роджър стана. Той беше човек, който може да прецени кога е победен.
— Не вземай дървени метеорити — каза той.
— Ама къде… къде отиваш, Роджър?
— В едно ресторантче, където ще хапна сандвич с бира и после ще гледам срещата между Ню Йорк и Чикаго по телевизията.
— Няма ли да ме поканиш да дойда с теб?
— Разбира се, че не. Защо да те каня?
Очите й претърпяха трансформация, каквато Лоренц даже не бе и сънувал — станаха замъглени и невероятно сини. Тя рязко погледна към часовника си.
— Не, не мога да си обясня. Индикаторът ми показва 90, а дори и 80 се счита за висок коефициент на съвместимост.
Една сълза, голяма колкото капка роса, се търколи по бузата й и безшумно капна на корсажа й. Ученият у Роджър остана невъзмутим, но поетът беше трогнат.
— Е, добре. Ела, щом искаш — каза той.
Ресторантчето беше на две крачки от „Мейн стрийт“. След като по молба на Алейн от Алтаир позвъни на един учител по дикция и й уреди урок за 4,30 същия следобед, той избра едно сепаре, от което се виждаше добре телевизора, и поръча два пъти ростбийф с бели хлебчета с кимион и две бири.
Сандвичът на Алейн от Алтаир изчезна не по-бавно от неговия.
— Искаш ли още един? — попита той.
— Не, благодаря. Макар че беше твърде вкусно, като се има предвид ниското съдържание на хлорофил в земната трева.
— Значи вие имате по-хубава трева от нас. Сигурно и колите, и телевизорите ви са по-хубави.
— Не, почти същите са. Като се изключи феноменалния напредък в областта на космическите пътувания, нашата техника е на едно ниво с вашата.
— А как сте с бейзбола? Имате ли бейзбол?
— Какво е бейзбол? — попита Алейн Алтаирска.
— Ще видиш — каза злорадо Роджър Земни.
Да се преструваш, че си от Алтаир VI, беше едно, но да се преструваш, че не си чувал за бейзбол — беше съвсем друго. Тя непременно щеше да изтърве поне една думичка, която ще я издаде, и то много скоро.
Обаче тя не направи нищо подобно. Оказа се, че нейните реакции вместо да опровергаят, подкрепиха твърдението, че е извънземен жител.
— Защо непрекъснато викат „Давай, давай, давай, Апарацио!“? — попита тя към края на четвъртия бейз.
— Защото той се слави с умението си да краде топки. Гледай сега — ще се опита да открадне втора.
Апарацио не само че се опита, но и успя.
— Видя ли? — каза Роджър.
По недоумението, изписано на лицето й, стана ясно, че нищо не е разбрала.
— Това няма никакъв смисъл — каза тя. — Щом е толкова добър в отнемането на топки, защо не отне първата топка, вместо да се клати пред онази глупава сфера?
Роджър я зяпна от изненада.
— Ама ти нищо не разбираш! Просто не може да се отнеме първа топка.
— Но ако все пак някой я отнеме? Ще го оставят ли в играта?
— Но първа топка не може да се отнеме. Невъзможно е!
— Нищо не е невъзможно — каза Алейн от Алтаир.
Възмутен, Роджър не каза нищо повече и не й обърна никакво внимание до края на срещата та. Той беше от „Уайт сокс“ и когато идолите му спечелиха с 5:4, възмущението му се разпръсна като мъгла в лятно утро и настроението му така се повиши, че той й предложи да я придружи до кабинета на учителя по дикция. По пътя й разказа за поетичния си анализ на науката и дори цитира няколко реда от един свой сонет в стила на Петрарка, посветен на атома. Горещият й ентусиазъм още повече повиши настроението му.
— Надявам се, че прекара приятен следобед — каза той, когато спряха пред сградата в която се намираше приемната на учителя по дикция.
— О, да! — каза тя и трескаво написа нещо в тефтерчето си, откъсна листа и му го подаде. После обясни:
— Земният ми адрес. Кога ще ми се обадиш тази вечер, Роджър?
Веселото му настроение изведнъж изчезна.
— От къде на къде реши, че тази вечер имаме среща?
— Просто сметнах, че се подразбира. Според моя индикатор…
— Престани! — каза Роджър. — За днес се наслушах на измислици за индикатори, масонеутрализатори и пътувания със свръхсветлинна скорост. Освен това тази вечер, за сведение, имам среща, и то с момичето, което несъзнателно съм търсил цял живот и намерих едва вчера и…