Тя млъкна. Изведнъж тъга размъти сините дълбини на очите на Алейн от Алтаир, а устните й затрептяха като лист смрадлика, целунат от студа на ноемврийски вятър.
— Сега… сега вече разбирам — каза тя. — Индикаторите реагират на физическата и интелектуална съвместимост. Те не са достатъчно чувствителни да откриват мимолетни емоционални увлечения. Изглежда съм закъсняла с един ден.
— Не можеш да го докажеш чрез мен. Е, много поздрави на бюзенборгианците.
— Ще… ще бъдеш ли в парка утре сутринта?
Тъкмо отвори уста за категорично не, когато видя втората сълза. Тя беше още по-голяма и блестеше като прозрачна перла в ъгъла на лявото и око.
— Вероятно — каза той примирено.
— Ще те чакам на пейката.
Уби три ча̀са, като отиде на кино и в 7,30 взе Беки от апартамента й. Тя беше в черна рокля, която прекрасно очертаваше формите й, и остри обувки с метални носове, които бяха в тон с трите златни лентички на глезена й. Той я погледна в очите и разбра, че тази вечер ще й направи предложение.
Вечеряха в същото кафене. Бяха преполовили вечерята си, когато влезе Алейн от Алтаир, подръка с един младеж със слабо гладно лице и дълга бухнала коса, облечен безупречно елегантен костюм. Роджър едва не падна от стола си.
Тя веднага го зърна и доведе придружителя си до масата му.
— Роджър, това е Ешли Еймз — каза тя възбудено. — Покани ме на вечеря, за да продължим урока си по дикция. След това ще ме заведе в апартамента си и ще ми покаже своя екземпляр от първото издание на „Пигмалион“.
След това тя погледна Беки и се втрещи. Погледът й веднага се плъзна надолу към елегантните глезени на Беки, които се подаваха изпод покривката, и когато отново вдигна очи, от сини те бяха станали зелени.
— Значи тримата са вече готови, остава още един — каза тя.
— Трябваше да се сетя, че това ще е някоя от вас.
Очите на Беки също бяха претърпели метаморфоза. Вместо сиви сега бяха жълти.
— Аз го срещнах първа и ти знаеш правилата на играта не по-зле от мен, така че измитай се!
— Да вървим — надменно каза Алейн от Алтаир на Ешли Еймз, който беше надвиснал като граблива птица точно зад нея. — На Земята сигурно има и по-добри ресторанти от този!
Объркан Роджър ги видя как напуснаха ресторанта. Помисли си за приказката за вълка и Червената шапчица.
— Познаваш ли я? — попита той Беки.
— Една побъркана на тема космос. Понякога идва в „Сребърната лъжица“ и дрънка глупости за живот на други планети. Да не говорим повече за това, а?
Роджър се съгласи. След вечеря заведе Беки на представление, после предложи да се разходят в парка. Тя красноречиво стисна ръката му в отговор. Свещената пейка стоеше като островче сред езеро от бистра лунна светлина и те прецапаха през сребърните му плитчини, за да достигнат до железния му бряг и седнат на полегатите му хълмове. Първата й целувка изглеждаше сестринска в сравнение с втората и след нея Роджър разбра, че вече е станал друг човек.
— Ще се ожениш ли за мен, Беки? — изръси той.
Тя не изглеждаше особено изненадана.
— Наистина ли искаш да се оженя за теб?
— Разбира се! Веднага щом си намеря работа и…
— Целуни ме, Роджър!
Той се върна на темата едва когато застанаха на стълбите в блока й.
— Но разбира се, ще се оженя за теб, Роджър — каза тя. — Утре ще се разходим извън града и ще обмислим всичко.
— Чудесно! Ще наема кола, ще вземем обяд…
— Няма нужда от обяд. Просто ела да ме вземеш в два часа.
Тя го целуна толкова силно и продължително, че той едва не се задуши.
— Лека нощ, Роджър.
— Довиждане до утре в два — каза той, когато успя да си поеме дъх.
— Може би ще те поканя да влезеш да пийнем по нещо.
Той летеше по пътя за хотела си, но когато прочете писмото, което му даде нощния портиер, слезе на земята с трясък. Текстът беше различен от останалите пет, които беше получил в отговор на своите молби за работа, но общият смисъл беше същият:
Не ни търсете, ние ще ви се обадим.
Тъжно се качи горе, съблече се и легна. След като пет пъти се бе провалял, трябваше да прояви по-голяма съобразителност и шестия път да не разказва за своя поетичен анализ на науката. Съвременните индустриални корпорации имаха нужда от хора със солидни и неразкрасени факти в главите си, а не от разочаровани поети, търсещи симетрия в микрокосмоса. Но, както обикновено се беше увлякъл в ентусиазма си.
Дълго не можа да заспи. Когато най-после заспа сънува дълъг и объркан сън, за някакво момиче в синя дреха, един вълк, облечен в костюм на фирмата „Брукс брадърз“, и една сирена в черна рокля.