Ян Седер чакал в една от двете стаи за разпити в сградата, тази нататък по коридора, научи Ерик. Наричаха ги „стаи за разпити“, но той знаеше, че рядко ги използват по предназначение. Обикновено в тях се водеха оперативки, лични телефонни разговори, срещи и от време на време някой се затваряше вътре да подремне.
Седер не показал нито изненада, нито учудване, когато дошли при него, докладва Фредрика. Нито пък се ядосал или съпротивлявал. Тръгнал с тях напълно доброволно. Не му съобщили за какво искат да говорят с него, макар че попитал няколко пъти. Само обяснили, че имат нужда от разяснение на някои събития, но не се впуснали в подробности. Фредрика беше събрала в папка всичко, което знаеха за него и беше оставила на масата копие и за Ерик. Освен това се свързала с Малин Окерблад, прокурор, и уредила заповед за обиск. Вече била пратила колегите.
Ерик кимна, доста впечатлен, и помоли да му даде няколко минути да прочете материалите. А дали през това време имало надежда да се намери кафе, което да е поне няколко градуса над стайната температура? Отговорът беше „не“. Не и в управлението. Щели да поправят машината след празниците.
Тъй че той трябваше да се задоволи с този отговор, да седне и да отвори тънката папка.
Ян Седер, роден през 1961 година. Пет години по-голям от Ерик. Живее в дома на родителите си: малка къща на няколко километра от тази на семейство Карлстен. С пенсия по болест от 2001 година. Женен и разведен два пъти. И двата пъти за тайландки. В момента е необвързан, след като някаква рускиня — която той нарекъл „онази, която поръчах“ — го напуснала миналата Коледа след скандал, приключил с жалба за побой, впоследствие оттеглена.
Ерик прелисти извадката от полицейското досие.
Шофиране без книжка няколко пъти, шофиране в нетрезво състояние, отнета книжка, на два пъти арестуван от пътна полиция, престъпване на закона за алкохола, незаконно варене на ракия и контрабанда, заплахи и насилие срещу длъжностно лице, престъпване на закона за лова и още една жалба за побой от една от съпругите, също оттеглена.
Ерик затвори папката.
Алкохол и липса на всякакви задръжки.
Определено беше време да говори с Ян Седер.
Той седеше свит до масата, носеше проста бяла тениска и изтъркани джинси. Заради брадясалите, хлътнали бузи, рижата коса, която имаше нужда от миене и подстригване, и фините капиляри под сухата кожа на леко сплескания нос изглеждаше доста по-стар от петдесетте си години, помисли си Ерик. Кървясалите очи проследиха униформения полицай, който излезе от стаята. Ерик и Фредрика седнаха. Фредрика включи магнетофона на масата. Съобщи днешната дата, обяви началото на разпита на Ян Седер и добави, че старши комисар Ерик Флодин присъства. След това замълча. Ерик си прочисти гърлото и срещна уморените очи на Седер.
— Искаме да поговорим за семейство Карлстен.
Ян въздъхна дълбоко:
— Сега пък в какво ме обвиняват?
— Има ли за какво?
— Не, но полицайчето дойде и ми взе… — Той вдигна трепереща ръка. — Взе проби от ръцете ми, поиска ми и якето, ризата и обувките. Какво става?
Ерик реши да не отговаря на въпроса. Още не.
— Заплашили сте Емил и Фред Карлстен пред басейна на Туршбю завчера след урока на детето по плуване — продължи той, без да отмества очи от лицето на Седер.
— Не съм ги заплашвал.
Ерик кимна на Фредрика, която отвори папката на масата.
— Трябвало… — Фредрика прелисти тънката купчина хартия и зачете. — „Да внимават много, да не вземат да се озоват пред някой куршум.“
— На мен ми звучи като заплаха — додаде Ерик.
Ян Седер отмести поглед от Фредрика върху него и сви рамене:
— Бях пийнал.
— Но си остава заплаха.
— Бях пиян.
— Знаете ли какво мисля за онези, които защитават глупавите си постъпки с това, че били пияни?
Мълчание. Седер явно реши, че Ерик ще продължи, без да чака отговор. Той обаче нямаше такова намерение — стана ясно, след като изминаха десетина секунди.
— Не, не знам.
— Мисля: „За идиот ли ме смята?“.
Ерик се наведе през масата, не много, но достатъчно, че Седер да се поотдръпне назад.
— Алкохолът не ти дава нови идеи, просто те кара да кажеш онова, което мислиш; но когато си трезвен, имаш достатъчно мозък да си затваряш устата. Заплашили сте ги с убийство.
Ян си прочисти гърлото и изведнъж вече не изглеждаше толкова спокоен и отпуснат. Прокара длан по наболата сива брада.