— Нищо не сме загубили — отвърна Феликс с такъв тон, все едно е близко до ума, което доста обърка Торкел. — Напротив, спечелихме от това.
— Според нашата информация всички освен Карлстенови са искали да продават.
— Да, но ние не притежаваме нито земята, нито къщата. Наематели сме и щом Карлстенови отказаха, ние можехме да останем.
Смисълът на думите му бавно стигна до съзнанието на Торкел и той веднага се ядоса на Ерик и колегите му. Това беше нещо, което трябваше да стане ясно в самото начало, когато четиримата собственици на земи, повлияни от плановете на „ФилбоКорп“ придобиха важност за разследването. Не беше информация, която да получи по телефона от външно лице. Но по-добре късно, отколкото никога, помисли си той и се постара да скрие гнева в гласа си, когато попита за това, което вече трябваше да знае:
— Кой тогава е собственикът?
— Тумас Нурдгрен — съобщи Ерик и окачи на дъската снимка на мъж на около четирийсет години.
Беше увеличена паспортна снимка и както при деветдесет процента от хората той не изглеждаше нормално на нея. Лош контраст, твърде ярко осветление, опит да изглежда естествено, довел до противоположния ефект, и втренчен поглед, който в съчетание със страха да не мигне точно в решаващия момент караше снимката да изглежда като взета от криминално досие.
А Тумас Нурдгрен нямаше такова.
Всъщност не знаеха почти нищо за него.
След като попаднаха на името му, Торкел набра двата телефона, които намери. Мобилен и стационарен. На мобилния още след първия сигнал му бе съобщено, че „Абонатът, с когото опитвате да се свържете, в момента не може да приеме разговора. Моля, обадете се по-късно“. На стационарния след четвъртия сигнал прозвуча мъжки глас на вермландски диалект: „Тумас Нурдгрен. Не съм вкъщи. Оставете съобщение“.
След като с големи усилия се свързаха с работодателката му, научиха, че Тумас е в отпуска от около седмица и го очакват на работа чак след почивните дни. Тя не знаеше къде може да е отишъл, нито кой може да е наясно.
Така че най-близката им среща с Тумас Нурдгрен оставаше снимката на стената.
Ваня и Торкел й хвърлиха едно око, а Ерик прочете в бележника си:
— Както знаете, работи като градинар в парк „Ротнерус“, живее сам в двустаен апартамент в Суне. Купил имота, където в момента живеят под наем Туршон, заедно със съпругата си през 2001, развели се през 2009, нямат деца. — Ерик вдигна очи от записките със смутено изражение. — Само това знаем засега.
— Туршон са се нанесли през 2009 — кимна Торкел. — В договора Тумас е записан като единствен собственик.
— Сигурно е откупил дела на бившата си жена — предположи Ваня.
— Трябва да му е струвало доста — продължи Торкел. — Колко печели един работник в „Паркове и градини“? Двайсет хиляди месечно? Може би двайсет и две.
— Но през 2009 плановете за мина още са били актуални — обади се Ваня, разбрала накъде бие Торкел. — Значи сигурно е очаквал да си върне парите с лихвите.
— Още не сме наясно с финансовото му състояние — вметна Ерик. — Утре ще знаем повече.
— Искам да знам финансовото състояние на всички. — Торкел се изправи и пак отиде до дъската на стената. — Всички от този списък — продължи и почука с химикалката по краткия списък, съставен от Били. — Утре трябва да свършим тази работа. Все още смятам, че парите са мотивът за убийството.
Ваня и Ерик кимнаха. Ваня хвърли един поглед на часовника и се изправи. Изтълкува последното изречение на Торкел като край на разговора. Оказа се, че е сгрешила.
— Ваня, още нещо — повика я Торкел, когато тя бутна стола и се зае да си събира нещата; тя спря и се обърна към него. — Искам да се прибереш в Стокхолм.
— Сега?! — учуди се тя и погледът й се насочи към часовника, макар да знаеше колко показва.
— Възможно най-бързо — потвърди Торкел. — Време е да се свържем с „ФилбоКорп“.
— В Стокхолм ли се намират?
— Там е централният им офис за Швеция — обади се Ерик услужливо.
— Освен това искам да говориш с него. — Торкел посочи последното име в списъка. Стефан Андрен.
— Нали живее в Лондон?
— В командировка е в Осло и утре вечер ще бъде в Стокхолм — уведоми я Ерик, очевидно доволен, че има с какво да помогне. — Имам номера му.
— Нали Себастиан е в Стокхолм, нека той иде — предложи Ваня.