Торкел въздъхна тихо. Какво ги прихващаше всички? Защо никой не можеше да си свърши работата без възражения?
— Себастиан не е полицай, а ако беше, щеше да е лош полицай, а на мен ми трябва добър.
— Не се хващам на ласкателства — отвърна Ваня с лека усмивка, която трябваше да скрие раздразнението й от това, че я отпращат.
— Няма нужда да те лаская, тъй като мога да ти заповядам. — Торкел също се усмихна и излезе от стаята, за да предотврати евентуални протести.
Ерик обра соса от чинията си с парче хляб и се облегна назад. Обикновено не вечеряше толкова късно, но се прибра ужасно гладен и намери в хладилника шишчета със сьомга и бурканче сос уасаби, останали от съботната вечеря. Стопли шишчетата в микровълновата, докато си правеше салата, и поля всичко с бира. Рецептата беше от едно готварско шоу и на него сега му се стори още по-вкусно, отколкото прясно. Маринатата с чили и джинджифил изпъкваше повече, а рибата се беше овкусила допълнително от лимоновата трева.
Тон се изправи и постави съдовете в миялната, свърза телефона си с уредбата и пусна музика, докато пълнеше мивката с вода. Явно нито Пия, нито Алма знаеха как се използват мивка, вода, препарат и гъба, затова всичко неподходящо за миялната оставаше за него. Не му пречеше. Дори понякога му беше приятно и намираше известно успокоение в слушането на музика и миенето на съдовете, плота и печката. От домашните задължения определено предпочиташе това пред, да речем, чистенето с прахосмукачка и гладенето, които бяха убийствено досадни.
Вече приключваше и си мислеше как ще се отпусне на дивана да позяпа „Дискавъри“, преди да си легне, когато две ръце го прегърнаха през кръста.
— Как ме стресна! — възкликна и се завъртя.
— Как беше денят ти? — попита Пия и се вдигна на пръсти, за да го целуне по устата.
— Биваше. Ходих при Франк.
— За тази история с „ФилбоКорп“ и продажбата ли?
— Торкел смята, че мотивът е скрит там — кимна Ерик.
— Да не би да подозира Франк? — изненада се Пия и както изражението, така и тонът й показаха за колко абсурдна намира идеята.
— Не, не мисля. Другите двама, Ваня и Били, в момента разследват компанията, така че предполагам, че са по-скоро насочени към тази следа. И към Тумас Нурдгрен.
— Кой е Тумас Нурдгрен? — вдигна вежди тя.
Ерик леко поклати глава от раздразнение към самия себе си. Трябваше да внимава повече, когато споделяше новини около разследването, но не можеше да се въздържи. Не и пред Пия. Тя винаги получаваше каквото искаше.
— Собственик е на един от имотите, но не можем да го открием и го няма от миналата седмица, затова…
— Затова е заподозрян — довърши тя.
— Не бива да го обсъждам с теб — усмихна се Ерик и я целуна.
— Тогава недей — отвърна Пия, отстъпи крачка назад и на него му се стори, че едва сдържа усмивката си. — Питай ме как мина моят ден.
— Как мина денят ти?
— Нормално. Насрочих дата за бдението и назначих работна група. Даже ми беше скучно допреди половин час.
Тя замълча. Погледна го някак настоятелно. Очевидно чакаше нещо. Каквото и да възнамеряваше да му разкаже, явно го отлагаше. Искаше да се наслади на момента възможно най-дълго. Изглеждаше доволна, ведра и в добро настроение, което рядко й се случваше, затова той се включи в играта.
— Какво е станало преди половин час? — угоди й.
— Обадиха ми се по телефона.
— Откъде?
— От Стокхолм. — Вече не можеше да скрие усмивката си, широка, блестяща усмивка. — Викат ме там. Канят ме на „Свеавеген“ 68.
Той добре знаеше какво има на „Свеавеген“ 68. Това беше митично място за семейство Флодин. Нещо като политически Шангри-Ла. Централата на Социалдемократическата партия.
— За какво те канят? — продължи той играта, макар да се досещаше за отговора.
— Ти как смяташ? Искат да говорят с мен за мястото в ръководството.
Пия не можеше да си намери място от радост и нетърпение. Ерик подозираше, че тя не се усеща, но я виждаше как леко подскача из кухнята, а усмивката й достигна максималната възможна ширина. Ерик усети как детската й неподправена радост го заразява.
— Обадих се на Мия от избирателния район и според нея е чиста формалност, вече са решили.
Тя дойде при него и го прегърна. Притисна се в него и дланите й се плъзнаха по гърба му.
— Тъй че, ако искаш, имаш възможност да правиш секс с бъдещия член на ръководството на социалдемократите.