— Мога да им се извиня, ако трябва. Ако съм уплашил хлапето или нещо такова.
Преди Ерик да отговори, мобилният телефон на Фредрика завибрира върху масата. Ерик й хвърли неодобрителен поглед, който тя игнорира, прочете номера на дисплея и за негово смайване вдигна. В стаята настъпи тишина, докато двамата мъже чакаха разговорът да приключи. Единственият звук бяха ахакането и едносричните отговори на Фредрика.
— Намира ли ви се малко кафе? — попита Седер, след като се закашля на няколко пъти.
— Не и топло — въздъхна Ерик в момента, в който колежката му затвори телефона.
Тъкмо понечи да направи язвителна забележка, когато Фредрика се наведе към него и зашепна в ухото му.
Не много, не повече от три изречения, предположи Седер, но когато Ерик отново насочи вниманието си към него, сякаш тези три изречения му бяха влели нова енергия.
— Имате разрешително за два ловни щуцера и една пушка — започна той и отвори тънката папка, която бе донесъл със себе си. — Пушка… — Ерик погледна страницата пред себе си. — „Бенели Супернова“, 12-ти калибър. Така ли е?
Седер кимна.
— Отговаряйте на глас, ако обичате — обади се Фредрика. — За записа — кимна тя към магнетофона.
— Да — рече Седер, ненужно силно и ясно. — Имам „Бенели Супернова“, дванайсети калибър.
— Колегите, които правят обиск на дома ви, току-що се обадиха. — Ерик направи кратка пауза, пак се наведе. Този път по-напред. По-жадно. — Не могат да я намерят. Бихте ли ни казали къде е?
— Откраднаха я.
Отговорът дойде бързо и решително. Ерик не можеше да определи дали е честен, или заучен. Само че четирима души бяха убити с пушка, а Ян Седер не знаеше къде се намира неговата.
Какво съвпадение.
Ерик нямаше намерение да се откаже лесно.
— И кога стана това?
— Май преди няколко месеца. Някъде преди Коледа.
— Не виждам да сте докладвали — посочи Ерик папката на масата.
— Не съм.
— Защо?
За първи път, откакто Фредрика и Ерик влязоха в стаята, устните на Ян Седер се разтеглиха в усмивка. След фризьора нямаше да е зле да иде и на зъболекар, помисли си Ерик.
— Защо ми е? Да не би през последните десет години да сте разкрили и една кражба с взлом?
Вярно беше, че процентът разрешени случаи бе смущаващо нисък, призна си Ерик, но въпреки това повечето примерни граждани се обръщаха към полицията. Особено пък за откраднато оръжие. Но не и Седер. Не че той можеше да се нарече „примерен гражданин“.
— Такава пушка струва към десет хиляди. — Ерик отново се облегна и гласът му доби такъв тон, все едно просто ще си побъбрят.
— Там някъде. — Заподозреният сви рамене, като че ли да подчертае, че не знае колко струва в момента „Бенели Супернова“, 12-ти калибър.
— Това са много пари. Не искахте ли застрахователите да ви обезщетят? А за целта кражбата трябва първо да се докладва в полицията.
— Нямам застраховка.
— Никаква? — не се сдържа Фредрика.
Седер се обърна към нея:
— Защо, да не би да е задължително по закон?
— Не, не е незаконно, просто малко глупаво.
Седер пак вдигна рамене. После се почеса по носа и скръсти ръце. Езикът на тялото му ясно говореше, че смята разговора за приключен. Ерик реши да смени тактиката. Така нямаше да стигнат доникъде. Време беше да върне разговора към семейство Карлстен.
— Къде бяхте вчера? — попита той отново с онзи глас, все едно пият кафе заедно.
Ерик Флодин блъсна скапаната кафемашина в кухничката. Сега вече се ядоса. Наложи се да прекъснат разпита, понеже Седер поиска адвокат. Естествено, той нямаше адвокат, затова сега чакаха служебен да дойде до Туршбю. Фредрика, която беше отишла до дома на Седер, тъкмо се беше обадила да каже, че засега не намират нищо, което да свързва Седер с убийството на няколко километра от къщата. За сметка на това едно от техническите лица открило вълча кожа в кутия, скрита в покрайнините на имота. Явно одрана скоро, тъй като била натрита със сол и се сушала. Фредрика сухо отбеляза, че ако не открият друго, могат да задържат Седер за поредното ловно престъпление. След което затвори телефона. На всичкото отгоре нямаше кафе.
Доникъде не бяха стигнали. Разполагаха със заплаха от Седер, но това беше всичко. Ако не успееха да го свържат с нещо, на практика трябваше да започнат отначало. Това беше първото голямо разследване на Ерик след повишението. Не можеше да си позволи провал, но времето течеше. Убиецът имаше близо ден и половина преднина, толкова важните първи двайсет и четири часа се бяха изпарили.