— Не. Буден съм.
Чу как тя леко се намества. Усети, че й се говори. Че думите и мислете й напират. Твърде дълго ги бе сподавяла.
— На нас с Никол не ни е леко — започна; гласът й беше предпазлив. — Може да се каже, че няма никакъв контакт с баща си. Затова в живота й не е имало много мъже.
Той не отговори. Нямаше нужда. Знаеше го.
— Ето защо смятах, че е важно да гостува на братовчедите си. За да види как изглеждат истинските семейства.
Тя замълча.
Мъчително беше да говори за онези, които изгуби.
— Толкова е странно — продължи с още по-тих глас; дали за да не събуди Никол, или защото гласът й трепереше — той не беше сигурен. — Така завиждах на Карин. Сърдех й се. Няколко години изобщо не си говорехме. Мислех си, че тя винаги получава каквото пожелае. Че е разглезена и егоистка.
Мария се завъртя в леглото и за първи път срещна очите му над главата на спящата Никол.
— Само че тя не получаваше нищо даром. Работеше здраво за всичко, което имаше, но мисля, че ме караше да се чувствам… — Мария се поколеба; търсеше думите. — Не знам, просто завиждах, че изглеждаше толкова щастлива.
В очите й блестяха сълзи.
— И сега се срамувате?
— Може би малко. Но най-вече ми е мъчно за Никол. Сега пак остава сама. Толкова сама, колкото аз съм се чувствала винаги.
Тя млъкна.
Той не отговори.
— Вие защо нямате деца?
Въпросът го изненада. Очакваше да продължи да си излива душата, искаше да научи повече за жената в леглото си. Неприятно му беше, че смени темата така внезапно и разговорът да се насочи към него.
— Просто така и не стигнах дотам — отвърна, без да се замисли.
— Изглежда обичате деца. Имате подход към тях.
— Да.
— Никога ли не сте се женили?
— Не.
Лъжите.
Колко лесно идваха.
Без да помисли за последствията. Без да помисли изобщо.
— Хм… — чу я и видя следа от усмивка на устните й.
— Какво значи това „хм“?
— Просто е странно. — Тя се премести малко по-близо до него. — Вие сте много мил мъж.
— Благодаря.
Никой никога не го беше наричал мил. Никой. Никога. Ръката му се плъзна към нейната. Хвана я. Беше топла и нежна. Той легна по-близо до Никол и усети меката й кожа под бузата си. Ръката на майката в неговата.
Дъщерята между тях.
Не искаше да заспи никога повече.
Торкел тъкмо излезе от хотела и тръгна към колата, когато му се обади Ерик. Звучеше бодър, почти екзалтиран. Нещо се беше случило.
— Току-що открих съпругата на Тумас Нурдгрен. Софи Нурдгрен. Работела нощна смяна.
— Добре.
— Повече от добре е. Знаеше за ситуацията с Карлстен. Тумас побеснял, когато отказали да продават. Опитал се да я прецака, но не успял.
— Не разбирам — отвърна Торкел и отвори вратата на колата.
— Тумас откупил имота от нея през 2009, въпреки че всъщност не можел да си го позволи. Взел големи заеми. Впоследствие Софи научила, че планирал да продаде веднага стопанството на „ФилбоКорп“ и да скрие печалбата от нея.
Торкел усещаше как мотивът се оформя.
— И става още по-хубаво — продължи Ерик.
— Как? — Торкел седна зад волана, но не запали двигателя.
Чу как Ерик си поема дъх, преди да продължи:
— Тумас познавал Ян Седер.
— Сигурно ли е?
— Според Софи били в една ловна дружинка, докато живели в Туршбю. 2002–2009. Софи помнела ясно Седер, бил антипатичен.
— А защо го нямаше в списъка с познатите на Седер? — възмути се Торкел.
— Нурдгрен се преместил в Суне през 2009 и напуснал дружинката. Изглежда, че след това не са поддържали никакъв контакт. Но са се познавали.
Торкел кимна. Мотив и пряка връзка с убийството. Отдавна не бяха разполагали с толкова много. Разбираше вълнението на Ерик. Наистина.
— Къде си в момента? — попита го.
— В управлението.
— Ще мина да те взема и отиваме в Суне да обискираме дома му.
— Сега? Веднага?
— Сега. Веднага.
Той затвори телефона и запали двигателя.
Торкел и Ерик пристигнаха едновременно с ключаря.
„Арнебювеген“ 27 в Суне представляваше скучна сива многофамилна къща на три етажа. Според регистъра Тумас Нурдгрен живееше на втория етаж. Нямаше асансьор, затова се качиха по стълбите. Торкел бързо намери апартамента измежду четирите еднакви дървени врати на етажа. Звънна няколко пъти, но нямаше търпение да почака повече от трийсетина секунди. Нямаше кой да му отвори.