Имаше нужда да отвори вратата на къщата.
Къщата, от която беше избягала.
С кръвта, която я уплаши. Която полепна по краката й, между пръстите, под ноктите.
Не искаше да отваря вратата. Не искаше.
Пак легна. Между тях. Искаше да остане тук.
Да се чувства в безопасност.
Кръвта можеше да почака.
Къщата можеше да почака.
Те бяха мъртви. Нямаше ги вече. Отварянето на вратата нямаше да промени това.
Но онзи, който ги уби. Мъжът с пушката.
Който я откри в пещерата.
Който, бе чула, едва не я беше открил в болницата.
Него още го имаше. И пушката му. Която пробиваше тела и проливаше кръв.
Него го имаше.
Мъжът, който я спаси, обеща да го залови, но имаше нужда от помощ. От нейната помощ.
Имаше нужда тя да отвори вратата.
Тя пак се надигна, измъкна се от леглото и напусна безопасното място.
Себастиан се събуди в девет часа. Отдавна не беше спал толкова добре. Установи, че държи ръчичката на Никол. Сигурно затова не се събуди в паника. Не беше сънувал кошмар, понеже този път не я изпусна. Сабине.
Всяка нощ в продължение на десет години бе търсил детска ръка, която да държи.
Този път успя да я задържи.
Мария беше обърната на другата страна и дишаше равномерно. Той се вгледа в дългата й тъмна коса. Осъзна, че рядко му се е случвало да гледа спяща жена сутрин и да не иска да напусне леглото. Може би защото не правиха секс. Но най-вероятно отговорът се криеше в детето между тях.
Той се протегна и чу как нещо пада на пода пред краката му. Внимателно се надигна и погледна.
Флумастерите и блокчето.
Когато си лягаха, ги бяха оставили в дневната. Той се стресна. Дали Никол е ставала през нощта?
Пак я погледна. Спеше кротко, нищо не показваше да е обикаляла сама апартамента и да е седяла на пода да рисува. Но това беше единственото логично обяснение. Отметна завивките и стана. Прокрадна се до рисунката на пода. Веднага разбра какво изобразява. Беше виждал снимките от местопрестъплението в къщата на Карлстен.
Тя го беше виждала на живо.
Карин Карлстен, просната в собствена си кръв в антрето.
Той вдигна листа. Вторачи се в него. Рисунката беше безумно силна в своята простота. Точните, но детски краски с флумастерите правеха и така страшното още по-смразяващо. Малко момиче стоеше пред отворената пътна врата. Вътре лежеше тялото, сгърчено на пода. Кестенявата коса на Карин в червено море.
Момичето, което в момента лежеше в леглото му, беше по-смело от всеки, когото бе срещал в живота си.
Имаше куража да се изправи пред демоните си съвсем само.
През нощта. Когато възрастните предпочитаха да забравят. Предпочитаха да сънуват.
Мобилният му телефон звънна. Той подскочи, изтича до масата, където го беше оставил, и го взе. Оказа се Ваня. Той й затвори, за да не събуди другите в стаята.
Набързо събра флумастерите и листовете от пода и ги взе със себе си. Внимателно затвори вратата зад гърба си.
Смяташе да я скрие. Рисунката. Чувстваше се длъжен да предупреди Мария. Иначе можеше да й дойде в повече. Тя не беше като Никол. Телефонът пак иззвъня. Ваня никога не се отказваше, знаеше го. Бързо вдигна.
— Здравей, извинявай, моментът не беше удобен — обясни той.
— Значи не си чул? — Директно, без встъпително изречение.
— Какво да съм чул?
— За извънредно лошата ти преценка.
Ваня звучеше едва ли не враждебно. Той беше напълно неподготвен за такова отношение. Подразни се.
— Какво? За какво говориш, по дяволите?
— В момента другарчето ти в креватите игри Малин Окерблад е заподозряна — изсъска тя, все така войнствено.
Себастиан се опита да разбере какво му казва, но не успя.
— Какви ги говориш?
— Брат й притежава земя в Стурбротен и е познавал Ян Седер. Схващаш ли? Същия Седер, когото тя пусна!
Продължаваше да изсъсква думите. Себастиан се чувстваше съвсем объркан.
— Вярно ли е? — заекна само.
— Да, Торкел ще я разпитва.
— Звучи откачено.
— Естествено. Как успяваш? Спал си и с онази Елинор. Дето простреля Урсула. И майката на убиеца във Вестерос, ако не греша.
— Престани…
— Може би в бъдещите разследвания трябва да те изчакваме да си избереш секс партньори и после просто да ги арестуваме — продължи Ваня, без ни най-малък знак, че възнамерява да млъкне. — Доста ще ни облекчиш работата.