— Да, да, много весело, ха-ха, но трябва да говоря с Торкел — отвърна той напрегнато.
— Той няма да ти се зарадва, ако на това се надяваш.
— Ваня, трябва…
— Отсега мога да ти кажа какво ще чуеш от него — прекъсна го тя грубо. — Ще стоиш далеч от Малин, ще ми помагаш тук в Стокхолм и ще дойда да те взема след двайсет и пет минути. Приготвяй се.
След тези думи му затвори.
Себастиан стоеше неподвижно и се мъчеше да схване казаното от Ваня. Възможно ли беше? Замесена ли беше Малин? Възможно ли беше той да има толкова лош късмет?
Надникна в спалнята. Сети се, че трябва да събуди Мария, преди Ваня да е дошла. Нямаше да изглежда никак добре, ако Ваня я завареше в леглото му. Не и след този разговор.
Ваня се сърдеше, че вече не е в Туршбю. Може и да беше детинско от нейна страна, но не можеше да не чувства, че са я отпратили от центъра на събитията в периферията.
А тя мразеше да се намира в периферията.
Самата мисъл, че ще пропусне разпита на Малин Окерблад, я вбесяваше. Поведението на прокурорката я дразнеше от самото начало и наистина щеше да се наслади на възможността да я притисне хубавичко. Торкел обеща да я замести достойно, а и тя знаеше, че го бива. Но не беше като да участва лично.
Същевременно съзнаваше, че всички следи трябва да се проучат като хората и че е време да поуплашат „ФилбоКорп“ с информацията, че подозират за връзка между убийствата в Туршбю и плановете за нова мина. Освен това й предстоеше среща със Стефан Андрен, мъжът от Лондон, който също притежаваше земя в района. Той щеше да пристигне вечерта в Стокхолм от Осло и беше обещал да й се обади. Но на първо място в списъка стоеше „ФилбоКорп“. Двамата със Себастиан щяха да бъдат там след трийсет минути.
Тя паркира пред жилището на Себастиан на „Грев Магнигатан“, въведе кода на входната врата и изтича догоре. Може би се държа малко грубо по телефона, съзнаваше го, но той здравата се беше изложил. Никой не го беше карал да спи с Окерблад. Заслужаваше да му се стъжни животът. Същевременно тя беше наясно, че ако иска да има полза от него, трябва да се поукроти, иначе през остатъка от деня той щеше да се държи като обидена примадона. Още повече щеше да затрудни работата им. А имаха много за вършене.
Тя взимаше по три стъпала наведнъж. Звънна на вратата му. Той отвори по-бързо от обикновено.
— Здравей, ей сега съм готов — покани я вътре.
Тя влезе в антрето. Носеше се ухание на кафе и топъл хляб. Уютно и приятно. Една врата се отвори и жена по халат излезе от банята. Ваня тъкмо понечваше да каже нещо язвително, когато я позна.
Мария Карлстен. Майката на Никол.
Никол се показа от кухнята по пижама. Мляко по устните и половин препечена филийка в ръка.
— Какво правят тук? — прошепна Ваня на Себастиан, след като двете се скриха в кухнята.
Той я изгледа учудено, сякаш въпросът й беше странен.
— Живеят тук. Разкриха апартамента във Фарща. Решихме, че това е най-безопасното място.
— Кой го реши?
— Ние с Торкел, тъй че не си фантазирай, че аз съм го измислил — отвърна той.
В гласа му имаше острота, ясно беше, че няма никакво намерение да дискутира доколко е уместно семейството да се намира в кухнята му. Ваня се почувства напълно неподготвена. Нямаше представа, че майката и детето се крият при Себастиан. Защо не го знаеше? Нима Торкел й нямаше доверие или просто е искал да си спести възраженията й?
— Постигнахме сериозен напредък с Никол — продължи Себастиан, сякаш прочел мислите й. — Спокойната домашна обстановка й се отрази добре.
— Чудесно — промълви Ваня и усети, че е искрена; Никол беше единственият им свидетел. — Какъв напредък? Можеш ли да ми кажеш?
— Разбира се.
Той я поведе към кабинета си. По пътя Ваня надзърна към кухнята. Майката и момичето изглеждаха доволни; закусваха. Вероятно Себастиан имаше право. Апартаментът му беше по-подходящ от временната полицейска квартира за десетгодишно дете, което се нуждае от мир и спокойствие. Тя не беше нито приятна, нито уютна.
Влязоха в кабинета и Себастиан затвори вратата. Отиде при полица, която се огъваше под тежестта безброй книги, и взе няколко листа, оставени върху томовете.
— Никол ги нарисува вчера.
Започна бавно да й показва картинките. Една по една. Тя видя момиче в гора. Той обърна на следващата.