— Тук ли живеете? — попита.
Мъжът не беше сигурен коя лъжа да използва. Избра най-простата, която щеше да му осигури време.
— Защо?
— Извинете — продължи човекът в червеното яке; изглеждаше напрегнат. — Аз съм журналист на свободна практика и се опитвам да направя снимка на някого, който може би живее тук. Но не съм го виждал цял ден.
— Кого?
— Едно момиченце, но започвам да си мисля, че са го преместили.
— Извинете, кой кого трябва да е преместил? — попита мъжът, който можеше и да е въоръжен; пусна вратата и отиде при журналиста. — За какво говорите? — продължи по-смело. Осъзна, че това е шансът му да научи нещо повече.
Човекът, който го беше спрял, доби още по-унил вид, като осъзна, че вместо отговори ще получи още въпроси. Поклати глава отчаяно.
— Просто чух слух. Реших да дойда и да видя дали са верни. Извинете за безпокойството. — Журналистът се дръпна и отстъпи няколко крачки.
Мъжът реши да научи повече:
— Откога стоите тук?
— От сутринта, но вече се отказвам.
— Може би сте прав — отговори мъжът дружелюбно и вдигна ръка за поздрав.
Значи полицията я беше преместила. Вече беше почти сигурен. Никакви признаци на живот цял ден. Влезе в сградата и изчака журналистът да се качи в колата и да си отиде.
Върна се в нулева позиция. Или още по-лошо. Вече нямаше никакви следи. Тя можеше да е навсякъде. Трябваше да измисли друг начин да се справи с проблема. Журналистът му даде добра идея. Ако не можеше да намери момичето, може би щеше да намери онези, които го посещават. Които се нуждаят от него и ги е грижа за него. Освен майката се сещаше за още един човек.
Мъжът от пещерата.
Същият, който пръв пристигна в болницата в Туршбю онази нощ. Докато се криеше в храстите над паркинга, той беше видял с очите си едрият мъж да бърза към болницата. Още тогава си беше помислил, че сигурно е важен за момичето. Едва ли беше случайност, че и двата пъти дойде първи на мястото.
Ако беше разбрал правилно, онзи не беше полицай. Но беше част от екипа на „Риксмурд“, изпратен от Стокхолм.
Той го знаеше.
В пещерата се беше представил на момичето като Себастиан.
Колко себастиановци можеха да работят в „Риксмурд“?
След лек обяд в хотела Били и Йенифер се качиха на колата и продължиха на север по „Кирунавеген“, път, който според Йенифер предлагаше най-красивата гледка, която някога е виждала. Били се обади на Пер Пейок, който обеща да ги посрещне; ако се забавели повече от двайсет минути, значи са се загубили и нека се обадят пак.
— Пер Пейок. Добре дошли в Куравара — поздрави мъжът на силен кирунски диалект и им подаде ръка. — Лесно сте ме намерили, виждам.
Били и Йенифер се представиха и след като Йенифер изрази възхитата си от красотата на селото му, Били очакваше да бъдат поканени на топло в къщата, но Пер посочи един червен рейндж роувър, паркиран наблизо.
— Да идем ли до мината, да я видите?
— Да, разбира се — съгласи се Йенифер веднага, развълнувана като преди някакво приключение.
Били не можеше да не се впечатли от ентусиазма й.
— Да вземем моята кола, мисля, че ще се справи по-добре — предложи Пер и Били можеше да се закълне, че на устните му се изписа насмешлива усмивчица, като видя малкия ситроен на двора до рейндж роувъра.
Поеха на път. Били на мястото до шофьора. Йенифер на задната седалка. Скоро в купето стана приятно топло.
— Мати се бори с онези мръсници до последно — започна Пер, докато безстрашно насочваше колата по тесните и все още затрупани от сняг пътища. — От момента, в който чу за плановете им, до… ами, да, докато изчезна.
— Но „ФилбоКорп“ показват договор за покупка на земята — обади се Йенифер от задната седалка.
Пер Пейок изсумтя, с което показа какво мисли за документа и същевременно опръска предното стъкло със слюнка.
— Те знаят как да се докопат до всичко.
— Но вие сте обявили в полицията брат си за изчезнал? — попита Били, макар вече да знаеше отговора.
— Естествено.
— А тя какво предприе?
— Нищичко. Минната компания размаха хартийката, за която говорите, и полицията не си мръдна пръста повече. Уж Мати взел парите и заминал.
Пер изсумтя още един път и на Били му хрумна, че е добра идея да слагат чистачки и от вътрешната страна на стъклото.