Офисът на „ФилбоКорп“ беше разположен на втория етаж на „Кунгсгатан“ 36–38. Себастиан и Ваня съобщиха имената си по домофона и влязоха. По стените в чакалнята бяха окачени снимки на големи рудници и мини. Под тях — екзотични имена. Ламперията беше махагонова, елегантните кожени канапета и кресла — скъпи. Дебел зелен килим на пода. Ваня се отпусна на едно от канапетата. Себастиан остана прав и заразглежда снимките. Посегателство след посегателство върху иначе девствена природа. Представени с вкус в помещение, лъхащо на много пари.
— С кого ще се срещаме? — попита той.
— Имаме запазен час при пиара им, Карл Хенрик Отосон — отговори Ваня и се огледа.
— Не с директора? — разочарова се Себастиан.
— Нямал време.
Той поклати глава и я изгледа:
— Едва ли пиарът е заръчал на адвокатите да се обадят на Мария.
— Едва ли, но ще говорим с него — отвърна Ваня кисело и започна да съжалява, че го взе със себе си. Очевидно беше тръгнал с рогата напред.
— Пиарът се занимава с пресата и уклончивите отговори. Ние сме полицаи. Трябва да говорим с онзи, който дава нарежданията.
— Ще трябва да се примириш. Освен това, ако трябва да сме точни, само аз съм полицай, ти си консултант.
Себастиан се ухили насреща й:
— В такъв случай ми е позволено да се държа непрофесионално, нали?
— Само гледай да не ни изгонят заради теб.
— Няма, обещавам. Вярвай ми.
Ваня не успя да отговори. Един слаб мъж в скъп костюм и вратовръзка влезе в чакалнята. Носеше очила с рогови рамки, беше късо подстриган, зализан и широката му усмивка разкриваше прави бели зъби. Имаше вид на току-що излязъл от Стокхолмския стопански университет. Себастиан твърдо реши, че не го харесва.
— Здравейте. Карл Хенрик Отосон, началник на „Връзки с обществеността“ във „ФилбоКорп“. Обещавам да не изхвърлям никого — усмихна се той и им подаде ръка.
Ваня се ръкува с него и се представи. Себастиан не помръдна.
— Не давайте обещания, които не можете да спазите — процеди.
Елегантно облеченият мъж не се впечатли. Усмивката беше като залепена на лицето му.
— Е, с какво мога да ви бъда полезен? — попита.
— Става дума за няколко убийства в Туршбю — започна Ваня.
— Само че предпочитаме да говорим с началника ви — прекъсна я Себастиан.
— Той е зает. Съжалявам. Посещението ви беше малко неочаквано. — Той пак се обърна към Ваня: — И не разбирам какво общо имаме ние с тази трагедия.
Себастиан пристъпи напред. Нима Карл Хенрик Отосон си въобразяваше, че толкова лесно ще му затвори устата?
— Кой от вас накара Рикард Хегер да се обади на Мария Карлстен в опит да я купи срещу пари няколко дни след убийството на сестра й и цялото й семейство?
Карл Хенрик пребледня.
— Съжалявам, не знам — промърмори.
— Тогава може би разбирате защо искаме да говорим с началника ви, който вероятно знае.
Карл Хенрик направи всичко по силите си да изглежда невъзмутим. Усмивката обаче изчезна.
— Както казах, за съжаление той е зает. Но искам да подчертая, че „ФилбоКорп“ винаги спазва законите и правилата. Ако ви се е сторило неучтиво, моля за извинение. Но не намирам, че сме постъпили бездушно, макар че не знам детайлите около този конкретен случай.
— Не, не е незаконно. Неетично може би. Неморално със сигурност. Но за вас едва ли е проблем.
— Не мога да отговарям на неоснователни обвинения — отвърна пиарът, все по-раздразнен. — Мислех, че имате конкретен въпрос.
— Зададохме го — намеси се Ваня строго. — „Кой от вас накара Рикард Хегер да се обади на Мария Карлстен в опит да я купи срещу пари няколко дни след убийството на сестра й и цялото й семейство?“ Но вие очевидно не можете да отговорите.
За момент настъпи мълчание. Карл Хенрик гледаше невъзмутимо и двама им.
Себастиан смени тактиката:
— Работите и с пресата, нали така?
— Да, това влиза в професионалните ми задължения.
— Хубаво, тогава можете да ми кажете как ви звучи следното заглавие: „Цяло семейство избито. Ето я минната компания, която иска да узурпира имота им“. И отдолу снимки на мъртвите деца от някой рожден ден, нали се сещате, на които се усмихват щастливо и невинно.
Карл Хенрик пребледня още повече, но същевременно и погледът му припламна. Суровото отношение го шокираше и ядосваше. Той обаче не се даваше.