— Компанията, която разработва мината, участва в друго разследване, с което се занимаваме в момента и това върна изчезването на Мати Пейок на дневен ред — отговори Били честно.
— Още някой ли е изчезнал? — попита Ренате.
— Не, едно цяло семейство беше убито — осведоми я Йенифер, продължавайки избраната тактика на пълна откровеност.
— И смятате, че компанията е замесена — констатира тя.
— Проверяваме всички възможности много внимателно — поясни Били. — Минната компания е една от тях.
— Не знам защо всички се опитват да ги изкарат лошите в случая — поклати глава Ренате. — Аз смятам, че трябва да копаем повече. Нуждаем се от метали, всеки го знае, и е по-добре да го правим ние, които имаме ясни правила за опазване на околната среда и за условията на работа, отколкото да оставим да пращат разни деца в Латинска Америка и да мятат отпадъците където им падне.
Били и Йенифер не бяха в настроение да започват спорове за минната промишленост, затова Били бързо смени темата:
— Имате ли копие от договора за продажба, под който се е подписал Мати Пейок?
Ренате отвори папката, която беше донесла, известно време прелиства материалите от разследването и накрая извади лист хартия и го постави на масата пред гостите си. Йенифер и Били се наведоха едновременно напред, за да го разгледат.
— Брат му твърди, че това не е подписът на Мати. — Били й посочи името най-долу на страницата.
— Знаем, затова проверихме — отвърна Ренате, извади още два листа от дебелата папка и ги постави пред Били и Йенифер.
Единият представляваше договор за автомобил под наем, другият — копие от паспорта му. И двата с подписа на Мати.
— Не са съвсем еднакви — отбеляза Йенифер, след като се взря първо в единия, после в другия, накрая в третия и така няколко пъти.
— Вашият подпис всеки път ли е съвсем еднакъв? — скастри я Ренате и й хвърли скептичен поглед, от което Йенифер се досети, че е чувала това възражение и преди.
— Общо взето — отвърна тя самоуверено.
— Е, ние преценихме, че разликата не е толкова голяма, че да буди подозрения за престъпление.
— Хрумна ли ви, че може да го е подписал след мъчения? — попита Йенифер и дори Били се сепна.
Вече познаваше Йенифер доста добре и знаеше, че тя мечтае полицейската работа да е съставена от изпълнени с напрежение и екшън дни. Искаше да преследва престъпници, колкото по-хитри и ловки, толкова по-добре. Да се бори със силите на злото. Действителността в Сигтуна обаче беше възможно най-далеч от тези мечти за професията, която бе избрала. Мечти, за които Били, ако трябваше да бъде честен, подозираше, че водят началото си от американските филми.
Но макар да знаеше всичко това за своята приятелка и колежка, той се изненада от предположението й, че Мати е бил измъчван, за да подпише договора за продажба.
— Би обяснило защо подписът върху договора е леко треперлив — продължи Йенифер, явно взела скептичния поглед на Били за насърчителен.
— Може да се обясни и с това, че решението е било трудно за него. Или пък че повърхността, върху която е сложил листа, е била грапава — предложи Ренате, наведе се, събра си книжата и ги прибра в папката.
— Братя Пейок са лично отговорни за повече часове извънредна работа за полицията от всички жители на Кируна взети заедно и трябва да призная, че имаше моменти, в които така ми беше писнало от тях, че ми идваше да сложа край на всичко, свързано с тях, но не, проучихме всичко изключително внимателно, няколко пъти, и абсолютно нищо не сочеше, че е било извършено престъпление във връзка с изчезването на Мати Пейок.
Ренате се облегна назад, леко задъхана от дългата тирада. Били и Йенифер размениха бърз поглед. Ренате Столнаке изглеждаше компетентна и от всичко чуто и видяно наистина не намираха нищо, което да противоречи на заключенията й.
— Можете ли да ми дадете копие на това? — кимна Били към папката на масата.
— Направили сме ви дигитално, чака ви на гишето — отговори Ренате.
— Проследихте ли парите? — попита Били, докато ставаше.
— Пратени са в сметка на името на Мати Пейок. Всички бяха там. Недокоснати в продължение на няколко месеца, проверявахме от време на време.
— Проверихте ли сега? — прекъсна я Били.
Празният поглед на Ренате им отговори.
Не бяха проверили.
Нов кабинет. Ново дълго чакане.