Този път в банката, която се намираше надолу по същата улица като полицейското управление. Отидоха дотам пеш и по пътя Били се обади на Торкел да му съобщи малкото новини.
Пер Пейок беше все така убеден, че зад изчезването на брат му се крие престъпление, но местната полиция не му вярваше. Били още не беше намерил време да прочете всички материали по разследването, но, изглежда, колегите бяха вложили много време и си бяха свършили работата старателно. Но той имаше идея, която искаше да провери и възнамеряваше да се свърже с Малин Окерблад.
Тук Торкел го прекъсна.
Малин Окерблад вече не била ръководител на разследването, всъщност в момента Торкел уреждал задържането й. Затова Били трябвало да говори с приемника й Емилио Торес. Преди Били да успее да смели новината, някой с лек акцент се представи и попита с какво може да му бъде полезен.
Били обясни.
Емилио обеща да помогне.
След пет минути Били и Йенифер влязоха в ъгловата сграда, където се помещаваше „Спестовна каса Север“, и се представиха, обясниха за какво са дошли и помолиха за номера на факса им. След това ги въведоха в малкия кабинет, където чакаха в момента. Навън, по „Ларш Янсонсгатан“, минаваше по някой и друг човек, но би било преувеличение да се каже, че тази сутрин градът е оживен. Поне в тази част, в която се намираха Били и Йенифер.
Вратата се отвори и при тях влезе мъж с костюм и такава усмивка, все едно току-що е получил най-голямата печалба в кивота си. Веселието му се прехвърли и в меко казано ентусиазираното ръкостискане, докато, на диалект, който показваше, че не е родом от Кируна, се представяше като Антон Берингер, шеф на кирунския клон.
— Преди малко трябва да сте получили факс от прокуратурата в Карлстад — започна Били в отговор на въпроса с какво може да им услужи.
Антон кимна утвърдително.
— Да, искате информация за сметките на един от нашите клиенти.
— Съществува риск вече да не е клиент, но бих искал да знам къде са отишли парите.
— Разбира се, няма проблем, за кого става дума? — Антон се завъртя към компютъра и постави пръсти в готовност на няколко сантиметра над клавиатурата.
Били му съобщи името, личния номер и номера на сметката, който беше вписан в договора между Мати Пейок и „ФилбоКорп“. Антон бързо въведе данните в момента, в който ги получи, и натисна Enter с леко театрално движение.
— Да видим, все още е наш клиент и сметката е активна. — Антон отвори страницата с мишката и се приведе към екрана. — Олеле, много пари! — възкликна и завъртя екрана, за да гледат Били и Йенифер, докато той им обясняваше какво виждат. — Няма кой знае какво движение по сметката. Преди малко повече от пет години се е получила огромна сума, ето тук — посочи той. — После няколко малки трансакции и след това парите не са били докосвани в продължение на повече от година.
— По това време е бил обявен за издирване — отбеляза Йенифер, като видя датата на последната трансакция.
— През последните четири години е имало месечни трансакции. 25 000 на месец се прехвърлят тук. — Антон продължи да сочи по екрана, този път към един ред с цифри. Номер на сметка.
— Каква е тази сметка? — попита Били, докато си водеше бележки.
— Бихме могли да проверим — предложи Антон щастливо, завъртя екрана обратно и пак защрака по клавиатурата.
— Той изчезва, не пипва парите цяла година и после започва да тегли редовно — обобщи Били.
— 25 000 на месец, значи 300 000 годишно — сметна Йенифер. — С това темпо парите ще стигнат за малко над петдесет години.
— За месечна издръжка ли мислиш? — попита Били.
— Ти не ли?
— 25 000 стигат за месец…
— Сметката е в „Скотиябанк“ в Коста Рика — прекъсна ги Антон със — ако изобщо е възможно — още по-широка усмивка.
— Там 25 000 на месец стигат още повече — отбеляза Йенифер.
Гугъл и няколкото телефонни разговора дадоха резултат. Оказа се по-лесно, отколкото беше очаквал. Научи, че „Риксмурд“ и Националната полиция често си сътрудничели с криминален психолог на име Себастиан Бергман. В интернет нямаше много за него, но все пак намери страница в „Уикипедия“. Според нея Себастиан Якоб Бергман получил образованието си в Стокхолмския университет и в САЩ. Работел като криминален психолог, специализиран по серийните убийци и бил един от първите профайлъри в Швеция. Имаше и снимка. Макар да беше доста стара, той разпозна едрия мъж с леко рошавата коса, когото беше видял в пещерата и пред болницата.