Выбрать главу

Последните часове бяха доста тежки.

След посещението в банката Били докладва на Торкел, той обеща да задвижи връзките си и половин час по-късно Ингрид Ериксон от „Икономически престъпления“ се обади да предложи помощта си на Били. Името й му прозвуча познато, като че ли имаше някаква връзка с Ваня, но не попита, а направо обясни, че иска да установят самоличността на собственика на сметка в „Скотиябанк“ в Коста Рика и дали тя е активна. Ингрид му даде да разбере, че предвид законите в Коста Рика няма да е никак лесно. Били попита дали ще стане по-лесно, ако помолят „Скотиябанк“ просто да потвърди име, с което вече разполагаха. Би могло, Ингрид не обещаваше нищо, но щеше да опита.

Три часа след това, докато двамата с Йенифер ядяха ранна вечеря и обсъждаха филми със супер герои, Ингрид се обади отново. Бяха извадили късмет. Тъй като искаха единствено да се потвърди едно име, костариканците се бяха оказали необичайно услужливи. Да, мистър Пейок бил собственик на сметката, била активна и към нея имало карта „Виза“. Последната трансакция била отпреди два дни. Ингрид обаче не успяла да им изкопчи откъде били теглени парите, нито адрес и телефонен номер на мистър Пейок. Изпратила им снимката на Мати от паспорта, намерен от полицията в дома му след изчезването, и служителят на банката в Коста Рика потвърдил, че лицето на снимката много прилича на мистър Пейок.

Били благодари и затвори. Парченцата от пъзела си идваха на мястото едно по едно и изграждаха картина, която Били предусещаше още от посещението в банката.

Мати е развял бялото знаме.

Продал се е.

Всичко и всеки си има цена.

Цената на Мати очевидно е била петнайсет милиона крони.

Единственият въпрос, който Били трябваше да разнищи, беше как Мати е стигнал до Коста Рика без паспорт. Полицията на Кируна го беше намерила в дома му. Били имаше копие от него в папката от разследването на масата в хотелската стая. Валиден до ноември 2014 година.

Още един разговор. Този път с Ренате, която обеща веднага да провери и половин час след това — докато Йенифер го увещаваше да идат на боулинг — с известен срам в гласа се обади да каже, че Мати Пейок е обявил паспорта за откраднат, пуснал молба за нов и го получил едва месец преди изчезването си. Ренате призна без увъртане, че са пропуснали да проверят дали намереният от тях паспорт е обявеният за откраднат. Показа на Били колко е ядосана, не само защото това я изложи пред самия „Риксмурд“, а най-вече понеже ако бяха проверили веднага, щяха да разполагат с още едно доказателство, че Мати е изчезнал доброволно и това щеше да й спести много ненужна работа.

След като Били и Йенифер си изясниха цялата картинка, отново изминаха двайсетте километра до дома на Пер.

Обсъдиха въпроса. Йенифер не беше сигурна дали е разумно да му казват. Беше очевидно, че Пер едва ли не боготвореше брат си. Имаха ли право да развалят мнението му за Мати? Били обаче настоя, че е по-добре да знае истината, отколкото да се терзае, че брат му лежи някъде мъртъв и заровен. Никога да не научи съдбата му.

Били надделя.

И този път Пер ги посрещна на двора и не показа желание да ги покани в къщата, където кучетата продължаваха да лаят. Попита какво искат и двамата забелязаха как пребледня, докато Били съобщаваше какво са научили. Пер поклати глава няколко пъти, сякаш не искаше да повярва, и се хвана за това, че не са говорили лично с Мати. Нямало как да бъдат сигурни, че той е човекът в Коста Рика. Можело да е някой друг. Кой — нямаше отговор. Някой от минната компания.

Били обясни, че от банката го бяха идентифицирали по снимката.

Пер отказа да повярва. Мати бил сърцето на съпротивата.

Именно, поклати глава Били. След като той е движел съпротивата срещу мината, му е било твърде тежко да остане тук, когато е продал имота си, затова е „изчезнал“.

В Коста Рика.

Бяха сигурни.

Нямаха какво повече да си кажат. Били и Йенифер се обърнаха към колата, но Пер ги спря.

— Колко е получил, за да предаде всички?

Били съобщи сумата. Около петнайсет милиона. Пер само кимна и се прибра в къщата.

Докато си тръгваха, Били почувства, че Йенифер е била права. Като че ли Пер се чувстваше по-добре, преди да научи.