Ваня не отговори. Досещаше се какво ще й каже. Щом Торкел смяташе, че са на кота нула, можеше да очаква само едно.
— Заминал е за Турция във вторника преди убийството — потвърди той подозренията й.
— Не е бил той — констатира Ваня.
— Не е бил той.
Тя въздъхна дълбоко.
— Това значи ли, че ще пуснем и Окерблад?
— Вече я пуснахме.
От краткото изречение на Торкел Ваня усети, че в цялата работа от това сякаш го е заболяло най-много. Тя пак въздъхна. „Кота нула“ беше меко казано. Бяха под нулата. Чакаше ги работа, за да стигнат нулата.
— Ще ти се обадя, след като говоря с Андрен — каза само и приключи разговора.
Продължи пътя си. Наближаваше хотела. Дано поне Стефан Андрен кажеше нещо смислено.
Мъжът се обърна и остави бутилката с тъмножълтата течност на пода под задната седалка. Остана изненадан колко недостойно му се стори да пикае в бутилка в паркирана кола и предпочиташе да го забрави.
Затова поднови размислите си за сградата, която наблюдаваше.
Ако полицията нямаше вяра на собствената си организация, вероятно щеше да се погрижи възможно най-малко хора да знаят местонахождението на момичето.
Да приемем, че поставеха в апартамента по двама полицаи на осемчасови дежурства. Шестима полицаи на денонощие. Не едни и същи всеки ден, по различни причини. Значи щяха да им трябват минимум десет, може би дванайсет души, всеки от които можеше да се раздърдори пред кого ли не, че пази малкото момиченце, станало свидетел на ужасното масово убийство в Туршбю.
Колкото повече хора знаеха, толкова повече се увеличаваше рискът от изтичане на информация.
Дали биха го поели? Някой, умишлено или не, да разкрие скривалището?
Все пак той се беше опитал да я убие вече два пъти. Не знаеше дали те са наясно с Мечата пещера, но станалото в болницата беше достатъчно.
Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше.
В апартамента нямаше допълнителна охрана.
Не ги пазеха въоръжени полицаи. Сега, след като младата полицайка си отиде, горе бяха останали само тримата.
Психологът, майката и детето.
Вероятно невъоръжени.
Време беше да направи каквото се налага.
Той се наведе, вдигна черния сак от пода и го сложи на седалката до себе си. Един поглед през прозорците го успокои, че улицата е съвсем пуста. Дръпна ципа на сака и извади оръжието си, провери набързо дали е заредено, взе допълнителни муниции от сака и ги прибра в джоба си. Имаше четири патрона, но човек никога не знае. Не искаше да рискува да се провали, защото не са му стигнали мунициите.
С още един поглед към безлюдната улица той скри оръжието под палтото и слезе от колата. Заключи я, огледа се и пресече платното със стегната, но не твърде бърза стъпка. Пооправи си дрехите, докато вървеше към входа. Анонимен мъж с най-банална работа в някаква си сграда в Йостермалм. Нищо странно, нищо забележително. Щеше да се справи, повтаряше си го, докато хващаше дръжката и буташе вратата. Нищо не стана. Натисна още веднъж, после му хрумна, че може пък да се отваря навън и я дръпна. Пак нищо.
Разбира се. Код.
Проклети стокхолмчани.
Видя малкото табло на стената с десетте лъскави копченца. Нямаше домофон. Нуждаеше се от код, с който не разполагаше.
Единствената алтернатива беше някой да го пусне.
Оставаше му само да чака. Отново.
Стефан Андрен седеше на един от кафявите дивани до големите прозорци в лобито, когато Ваня влезе. Като я видя, се изправи и й подаде ръка. Джинси, риза и сако. Слаб, късо подстриган и гладко обръснат. Ако не знаеше, че е на четирийсет и пет години, Ваня би го взела за доста по-млад. На стъклената маса пред него беше оставена халба бира и той предложи да поръча нещо и за нея, докато сядаха. Тя понечи да поиска чаша вино, но освен че беше на работа, не беше и хапвала нищо от обяд, затова благодари и отказа.
— Става дума за имота ви във Вермланд — започна Ваня, веднага щом седнаха, твърдо решена разговорът да бъде възможно най-кратък.
— Какво за него?
— Откога не сте ходили там?
Стефан вдигна рамене и се наведе да си вземе бирата.
— Никога не ходя. Там има само… гора.
— Преди няколко години са планирали да отворят мина — продължи Ваня, но я прекъсна изсумтяването на Стефан, който се задави с бирата.