Правилно или нередно. Откачено или съвсем нормално.
Чувстваше го като свое семейство. Това беше истината.
Франк беше извършил какво ли не за сина си. Всички ужасии, цялата тази смърт — заради някакъв извратен опит да защити и да осигури онзи, когото обича. Колкото и страшно да беше, Себастиан до известна степен разбираше мотивите и движещата го сила.
Човек е готов на всичко за хората, които обича.
На абсолютно всичко.
Себастиан дори не се беше опитал да съблазни Мария. На няколко пъти бе на косъм да се поддаде на старите навици, а и през последните дни тя самата започваше да се сближава с него, но той се овладя. Не че не искаше да спи с нея, напротив, но реши, че сексът би могъл да срути онова, което изграждаха. Би помислила, че той не иска нищо сериозно и дълготрайно.
Преди да излезе, Мария го целуна по бузата.
Никол го прегърна.
Тази нежност значеше за него повече от всичките му завоевания, взети заедно.
Понякога обаче го измъчваше мисълта, че всичко това е една фантазия. Игра, както намекна Ваня. Заместител на Сабине. Само че не го чувстваше така. А чувствата не могат да те подлъжат по този начин. Той трябваше да продължи промяната у себе си. Не можеше просто да вземе каквото иска, както беше свикнал. Трябваше също и да даде. Трябваше да помага и на други освен на себе си.
Да стане по-добър човек.
Никол и Мария го правеха такъв.
Той търсеше напосоки из детските дрехи. Имаше безброй марки и дизайнери, повечето му се струваха твърде натруфени и безвкусни и мина доста време, докато я видя — семпла черна рокля с бяла дантела. Беше сложена на манекен в един затънтен ъгъл. Идеална беше за Никол. Той затърси точния размер. Мария беше казала 146. Изведнъж осъзна, че му е приятно. Да купува рокли за момиченце. Носеше му радост да държи роклята и да си представя как ще изглежда облечена. Без затруднения можеше да си представи, че точно такива банални неща вършат нормалните бащи за децата си.
Плати и слезе с ескалатора. Трябваше да се прибере час по-скоро. Пия всеки момент щеше да дойде да ги вземе. И без това беше дошла в града по работа за социалдемократите и предложи да ги закара до Туршбю.
Той се чудеше дали да сподели с екипа плановете си да отиде на бдението като част от семейството, но бързо се отказа от идеята. Никой от тях нямаше да го разбере. Един ден, когато осъзнаеха, че Мария и Никол са истинска и важна част от живота му — тогава може би, но до този ден щеше да мине много време. Не го интересуваше. Тъй или иначе никога не му е пукало за чуждото мнение.
Никога досега.
Никога за в бъдеще.
Това беше неговото пътуване, не нечие чуждо и той смяташе да му се наслади. Изцяло.
Реши да изненада Мария с красиво бижу. Нещо скъпичко, да речем „Йорг Йенсен“. Нещо, с което да й покаже колко специална е за него.
Отдавна не беше купувал подарък за жена. Дори не помнеше откога, но сигурно преди много години.
Най-вероятно за Лили.
Е, отново дойде този момент.
Ваня седеше зад бюрото и подреждаше материалите по разследването. Повечето щяха да се архивират, но имаше доста дубликати и записки на ръка, които можеха да се унищожат. Вече беше събрала грамадна купчина, а Били и Торкел още не бяха предали своите части.
Последният документ дойде от Ерик Флодин, който току-що изпрати окончателен доклад за обиска в къщата на Франк Хеден, извършен малко след самоубийството му. Синът на Франк вече бил настанен в жилището от семеен тип, където бил отсядал за кратки периоди и преди, и социалната служба щяла да прецени дали има нужда да се премести другаде. Вероятно никога повече нямаше да види родния си дом. Ваня не можеше да не се пита дали Хампус разбира докъде е стигнал болният му баща, за да му осигури достойно съществуване, колко живота е отнел и съсипал, за да е сигурен, че синът му ще е добре, след като той си отиде. Тя се надяваше, че състоянието му не му позволява да схване изцяло, иначе щеше да живее с тази вина до края на живота си. Докладът от полицията в Туршбю беше добре написан и личеше, че Ерик и Фабиан са претърсили къщата и околността под лупа. В една канавка недалеч от къщата открили изгорели останки от ботуш „Гранинге“. Части от подметките се били запазили и Фабиан потвърдил, че са 44-ти номер. Историята на търсенията в интернет на компютъра на Франк показали, че е посветил много време на проследяване на разследването и е прекарвал в интернет почти по четири часа всеки ден след убийството на Карлстен. Изпипал е всичко. Хладнокръвен извършител, който непрекъснато е следял всяка тяхна стъпка и е знаел как да пресява най-важната информация в медиите. Ако Ваня не се беше срещнала със Стефан Андрен, вероятно Никол щеше да загине още същия ден. По всяка вероятност също и Себастиан, и Мария. Разминало се беше на косъм.