— Каквото и да си чула, то не се отнася за нас. Подкрепях Никол стопроцентово. Знаеш го.
Мария кимна тъжно, избърса сълзите.
— Да, знам го. Но защо? За нейно добро или за твое?
Какво да й каже? Какво можеше да й каже? Усети как всичко се изплъзва от ръцете му. Трябваше да й обясни. Как се чувства. Какво означават те за него. Че да, Сабине и Лили играеха известна роля, но не чак толкова голяма. Не решаваща. Че това беше нещо друго. Нещо истинско. Ето какво трябваше да й каже. Но не успя.
— Благодаря ти за всичко. Но сега искаме да ни оставиш на мира.
Тя се завъртя и си отиде.
Взе Никол от дневната.
Вдигна чантите си от антрето.
Преди вратата да се затвори зад тях, той потърси очите на Никол. Намери ги също толкова лесно, както и винаги досега. Няколко секунди се взира в тях.
Хукна подире им.
Беше длъжен.
Не можеше да я изгуби.
Пия чакаше на улицата.
Гледаше кафявата врата на „Грев Магнигатан“ 18 със смесени чувства. Най-силното, онова, което искаше да задържи и никога да не забравя, беше радостта, че срещата с партийното ръководство мина точно както се надяваше. Дори по-добре. Когато пристигна в кафявата шестетажна сграда на „Свеавеген“ я поздравиха с „добре дошла на борда“, което не можеше да означава друго, освен че смятат да й предложат вакантното място в ръководството.
А сега щеше да се прибере у дома и да се погрижи утрешното бдение и манифестация против насилието да минат благополучно. Възнамеряваше да работи неуморно за доброто на Туршбю, дори пътуванията до Стокхолм да се увеличаха и общинските въпроси да й се струваха леко второстепенни, след като вече щеше да упражнява пряко влияние над политиката на социалдемократите на общодържавно ниво, както и над приоритетите на партията.
Докато тръгваше от Туршбю вчера, я измъчваха съмнения. Събитията с Франк предизвикаха големи сътресения. Масовият убиец, извършил самоубийство на площадката пред апартамента, където се намираше един от разследващите полицаи заедно с ключовия свидетел. Рядко се получаваше чак такава каша. На всичкото отгоре едва преди няколко месеца друга стрелба на същата площадка беше ранила тежко една полицайка. Вечерните вестници бяха във вихъра си. Близките отношения с масов убиец определено нямаше как да се отразят добре на кариерата й, която тъкмо беше набрала скорост.
Но тя се справи.
Разбира се, от местните вестници звъняха да я разпитват колко точно са били близки, дали наистина не е подозирала нищичко и вярно ли е, че Франк е говорил с нея точно преди да се застреля. Тя не отговори на нито един въпрос, но подготви прессъобщение, в което се дистанцираше от действията на Франк. Същевременно не биваше и да изглежда, че изцяло обръща гръб на стария си приятел и ментор. Да, беше убил цяло семейство, беше ужасяващо и непростимо, но не биваше да се забравя, че преди това бе посветил живота си на местната политика и споменът за него като най-смелия защитник на тяхната община оставаше все така ярък. Затова въпреки събитията от последните седмици, които можеха да се опишат като временно умопомрачение, той оставаше обичана личност и човек не бива да загърбва стари приятели и колеги просто ей така, каквото и да са сторили. Особено пък за да си проправи път до Стокхолм. Не можеше да се гледа еднозначно. Избра балансирана позиция, като се дистанцира от действията му, без обаче да говори против него. Осъждаше престъплението, не престъпника — това беше стратегията й през последните дни и когато я приложи пред онези на „Свеавеген“, стана ясно, че е сработила.
Иначе гледаше да не мисли за Франк и за общото им минало. Просто се радваше, че засега е спасила кожата и че той не я е повлякъл със себе си.
Вратата се отвори и една жена излезе, хванала за ръка малко момиче. Мария и Никол Карлстен, предположи Пия. Не ги беше виждала никога, но и двете бяха важни за утрешната манифестация и Пия беше доволна, че разполага с няколко часа с тях в колата, за да прозвучи речта й по-лично и да създаде впечатление за загриженост към близките на жертвите. Пия ги посрещна с любезна усмивка и протегната десница. Преди да стигне до тях обаче, вратата се отвори отново и някакъв мъж, когото също не беше виждала преди, изскочи на тротоара. Вероятно Себастиан Бергман. Ерик няколко пъти се оплака от него. Несимпатичен, надут и груб. Пия реши да го игнорира напълно.