Натисна копчето, с което се отваряше страничният прозорец. С учудване видя, че електрическата система още работи — стъклото се спусна. Водата бликна вътре като от водопад и тя вдигна лицето на Никол до своето. Никол се тресеше от студ и страх. Мария се взря дълбоко в очите на дъщеря си.
— Сега ще трябва да плуваш, миличка. Както миналото лято. Ще плуваш към брега. Обещай ми.
Никол се взираше в нея. Изглеждаше ужасена.
— И аз ще дойда, обещавам.
Тя я целуна бързо по челото. Колата скоро щеше да се напълни изцяло.
— Поеми си въздух, миличка. Дълбоко, дълбоко.
Никол се подчини и Мария слепешком затърси дръжката, за да отвори вратата. Откри я, бутна вратата, хвана Никол и я избута с всичка сила през процепа. Беше ужасяващо да я пусне просто така, да усети как малкото телце изчезва. Мария се мъчеше да я види, но мътната вода все още беше твърде буйна, за да различи каквото и да било.
Изпъна гръб възможно най-много и успя да вдигне лице до малкия въздушен джоб точно под тавана. Пое си дъх за последен път, преди да натопи глава във водата и да затърси копчето на предпазния колан.
Ваня беше излязла от пътя, мина право през храсталаците и спря колата едва на метър-два от водата. Червеният автомобил вече беше потънал, виждаше се само покривът и около него излизаха мехурчета от изтласкването на последните остатъци от въздух в купето.
Един човек плуваше към тях. Пия Флодин.
Никой друг — нито около колата, нито във водата. Себастиан смъкна якето си, изу обувките и се хвърли вътре, без да се замисли.
Беше му се случвало и преди.
Тогава водата беше по-топла, движеше се стремително и помиташе всичко по пътя си.
Но иначе разлика нямаше.
Беше му се случвало и преди.
Водата, която му отне всички, които обичаше.
Плуваше с всички сили към колата. Видя как на брега Ваня стои с телефон в ръка и вика линейка. Един полицай беше дошъл на мотоциклет и тичаше към Пия. Себастиан отново насочи очи към колата. Покривът се виждаше още около секунда и после потъна изцяло. Никакъв признак на живот. Той се гмурна по посока на колата, но водата беше мътна и тъмна и той едва виждаше собствените си ръце. Пак излезе на повърхността. Видя как някой изплува едновременно с него. Беше Мария. Пищеше в паника:
— Никол!
Въртеше се във водата и търсеше истерично.
— Още ли е в колата? — извика той.
Тя го забеляза. Той никога не беше виждал по-ужасен поглед.
— Не, пуснах я! Пуснах я пред мен!
Той чу как плачът се смесва с див ужас. Тя пак се гмурна. Той също. Също толкова тъмно и невъзможно да видиш каквото и да било, колкото и преди малко. Но едната му ръка докосна колата. Той се хвана за ръба на тавана над отворения прозорец и се издърпа надолу. Усещаше единствено студен метал, виждаше единствено ъгловати промишлени форми.
Нищо живо.
Нито следа от Никол.
Остана долу колкото можеше, преди да се принуди да изплува на повърхността. И Мария беше там. Беше изтощена, трепереше от студ и шок.
— Никол! — изкрещя, по-слабо заради умората.
Тя самата едва ли щеше да издържи още много. Той пое дълбоко въздух и отново се гмурна.
Мощни загребвания, силни оттласквания.
Щеше да я открие.
Дробовете го боляха, усещаше как студът се пропива в него. Ушите му туптяха от налягането. Ръцете му напипаха нещо меко и лепкаво. Тинята оцветяваше водата в кафяво и още повече го затрудняваше. Опипваше мократа кал по дъното. Цялото тяло го болеше и не можеше да мисли трезво. Но продължи, въпреки че дробовете му крещяха за кислород.
Пак до повърхността. Приближаваше малка лодка. Един мъж викаше нещо. На брега пристигаха още и още хора. Полицаи в светлоотразителни жилетки. Той се опитваше да диша дълбоко. Изкрещя на Мария, която изглеждаше полумъртва:
— Плувай към лодката!
Не изчака отговор, а отново пое въздух и се гмурна. Все още не можеше да се ориентира, но този път се опита да се гмурне малко по-далеч от колата. В действителност вече нямаше представа къде се намира нито колата, нито самият той. Виждаше само вода. Но знаеше едно. При всяко гмурване се задържаше под повърхността все по-кратко. Започваше да се задъхва. Скоро щеше да загуби сили. Отново изплува. Мъчеше се да диша. Изпълваше дробовете изцяло със силата на волята. Пак потъна. Към мрака и студа.