Затвориха вратата след нея.
Отпътуваха. И той знаеше.
Знаеше, че я вижда за последен път.
В живота си.
— Не знаех, че ще ги застреля.
Пия Флодин остави чашата с вода, от която току-що беше отпила, и погледна спокойно в очите Торкел и Ваня. За втори път повтаряше тези шест думи и Ваня й повярва не повече, отколкото първия път. Нито пък Торкел, в това беше сигурна.
Бяха отвели Пия директно в Полицейското управление на Кунгсхолмен. Дадоха й сухи дрехи и храна, прегледа я лекар и отсъди, че е в достатъчно добро състояние да бъде разпитана.
След това проведоха няколко телефонни разговора.
Първо Торкел информира Емилио Торес, че са арестували Пия Флодин, че е отказала адвокат и че по-късно ще му изпратят запис от разпита. Емилио се съгласи.
Ваня от учтивост се обади на Ерик, за да му съобщи, че са арестували съпругата му по подозрения за съучастничество в убийството на семейство Карлстен и опит за убийство на Мария и Никол. Както можеше да се очаква, Ерик не схвана какво му казва и тя изпита искрено съчувствие, докато го пренасочваше към Емилио Торес и го съветваше да не вдига телефона в близките дни, ако номерът не му е познат. След като се разчуеше за станалото, пресата щеше да му налети. Много хора станаха свидетели на автомобилната катастрофа и последвалата спасителна акция, а журналистите умееха да събират две и две. Ваня изпита угризения, след като затвори. Не таеше абсолютно никакви лоши чувства към Ерик и макар определено да беше за предпочитане той да научи от нея, отколкото да го прочете в интернет или да го чуе от някое външно лице, тя знаеше, че обаждането й завинаги ще промени живота му и този на дъщеря му.
И докато беше на вълна променяне на нечий живот, след известно колебание звънна и на Себастиан да го помоли да присъства на разпита. Той не звучеше въодушевен от идеята и тя каза, че ще му е много благодарна, ако дойде. Предложи му лулата на мира. И той я прие.
Изчакаха го в коридора, където се намираха стаите за разпит.
— Мислех, че ще останеш в болницата — изненада се Торкел, когато видя Себастиан да приближава с тежка стъпка.
— Мария не ме искаше. Предпочиташе да остане сама с Никол — отвърна той. — Ще започваме ли?
Без да дочака отговор, отвори вратата, влезе в стаята и видя през стъклото, което откъм стаята за разпит приличаше на огледало, но от неговата страна всъщност представляваше прозорец, как Ваня и Себастиан влизат при Пия и без да продумат, дръпват два стола и сядат. Торкел включи магнетофона и съобщи датата, причината за разпита и имената на присъстващите, докато Ваня си слагаше слушалката в ухото, за да комуникира със Себастиан.
— Не знаех, че ще ги застреля — започна Пия, след като Торкел я помоли да разкаже за деня на убийството. — Трябва да го разберете — продължи тя със задавен глас и отчаяно изражение.
„Тя е политик — напомни си Ваня. — Умее да лъже.“
— Но го закарахте дотам? — попита, без с нищо да покаже, че е чула последните думи на Пия.
— Да.
— С вашия автомобил.
— Да.
— Защо? Защо отидохте там?
Пия несъзнателно се поизправи на стола, все едно най-после са й задали въпрос, чийто отговор знае.
— Туршбю се нуждае от тази мина. Тя ще осигури на общината работни места и приходи от данъци, които ще ни позволят да продължим да наблягаме на социалните грижи, образованието и…
— Спестете ни предизборните речи и отговорете на въпроса, ако обичате — прекъсна я Ваня остро.
Пия я изгледа сърдито. Дори и като политик да е свикнала да я прекъсват, очевидно не й харесваше. Явно реши, че Ваня не е достоен събеседник, и затова насочи вниманието си към Торкел:
— Помолих Франк да ме придружи при семейство Карлстен, за да им покаже какво означава мината от лична гледна точка. — Тя се наведе през масата и погледна Торкел в очите. — Както сами казахте, работните места и приходите от данъци са просто досадна политика за повечето хора, но Франк беше болен. Умираше. Искаше да е сигурен, че след неговата смърт синът му ще получи достоен живот. Личната гледна точка. Тази, която всеки може да разбере. Исках Карлстен да разберат този аспект на проекта за мината. Че тук става дума и за това да помогнеш на човек в беда.
Пия се облегна назад и кимна лекичко, все едно току-що е изнесла прочувствена реч пред народа.
— Но не стана точно така? — подкани я Торкел, очевидно неразчувстван.