— Не.
— Чух разговора ви с Франк. „Знаеш какво мога да направя“, така казахте, „мисли за сина си“. Тогава не обърнах внимание, но сега ми звучи като заплаха. Напомнихте му колко безпомощен остава синът му, ако той не постъпи правилно, та вие да се отървете.
И този път не прозвуча като въпрос.
— Не. Можех да му помогна. Както казах и вие би трябвало да сте чули.
— Да, след доста дълга пауза.
— И все пак това казах.
— Защо изскочихте от пътя? — попита Ваня внезапно.
— Загубих управление.
— Мария каза, че Никол я е разпознала от деня на убийството, точно преди тя да изскочи от пътя — обади се Себастиан в микрофона.
Лъжа. Той не знаеше нищо за станалото в колата, но му се струваше доста вероятно.
— Според Мария причината е, че Никол ви е разпознала от местопрестъплението — предаде думите му Ваня.
— Не е вярно — отрече Пия.
Ваня вече трудно запазваше професионален тон:
— Никол е жива. Фред и Йеорг… — Тя се наведе и посочи снимките на мъртвите момчета; погледът на Пия се насочи неохотно върху тях. — Не са. Франк Хеден може да е натиснал спусъка, но вие сте също толкова виновна.
— Не знаех, че ще ги застреля — каза Пия отново, но вече не толкова твърдо.
— Като го повтаряте, не става по-вярно.
Пия погледна Ваня в очите и видя, че младата жена няма да отстъпи и милиметър. Накрая се принуди първа да отмести очи. Но все още отказваше да признае поражението си и го замаскира като предварително замислен финал на разговора:
— Искам адвокат.
— Ще имате нужда.
Месец май показваше най-красивото си лице.
Слънцето грееше в ясносиньото небе и затопляше хотела и голямата поляна край езерото, където щеше да се състои венчавката. След това щяха да имат няколко свободни часа преди тържеството в най-голямата зала; идеята беше гостите да преспят тук и да се съберат отново на другата сутрин за закуска, на която да обсъдят вчерашното преживяване, преди да се разотидат по домовете си.
„Два дни празненства в чест на любовта“, както гласеше поканата.
Себастиан вече се беше настанил в стаята си и сега вървеше към мястото, където след по-малко от четвърт час щеше да започне церемонията. Носеше костюм и вратовръзка и още като излезе на слънце, усети какво потене му предстои. Взе да се озърта за познати лица. Торкел и Урсула стояха недалеч с по чаша шампанско в ръка, потънали в разговор, и не го забелязаха. Нямаше да може да ги избягва през цялата сватба, но определено не бързаше да ги заговори. Особено пък Урсула — честно казано, леко се притесняваше да я види.
Младата полицайка, която работи с тях в Йемтланд, Йенифер някоя си, разговаряше с няколко души, които той не познаваше. И тази алтернатива не му допадна. Продължи да се оглежда.
И тогава я видя, и леко се стъписа.
Ваня в жълта рокля до коленете и на високи токчета. Никога не я беше виждал с друго освен с панталони и риза или блуза, или каквото там носят жените. Голям пропуск. Определено трябваше по-често да облича рокли. Придаваха й лекота, момичешко излъчване, което беше извънредно привлекателно, младост, която отговаряше на реалната й възраст.
— Страшно си красива — каза й той искрено, когато тя дойде при него и го прегърна.
— Нищо не си въобразявай — отвърна тя с усмивка, но и с известна сериозност.
Себастиан отвърна на усмивката и вдигна длани, за да се защити.
— Само казвам, че си красива. Роклята много ти отива.
— А аз само казвам, че ти си от мъжете, които ходят по сватби само за да вкарат някого в леглото.
— Е, може би и двамата сме прави.
Браян и Вилма, церемониалмайсторите, забиха звънчета, прекъснаха разговорите и помолиха всички да заемат местата си. Ваня хвана Себастиан под ръка и двамата тръгнаха към сгъваемите столове, наредени в двойни редици от двете страни на пътеката от фин бял пясък, посипана с розови листенца, която свършваше при цветна арка с бели лилии и червени рози.
Известно време Ваня се безпокоеше, че намесата й в отношенията му с Мария и Никол ще остави завинаги пропаст между двама им, но гонитбата с Пия и случилото се в езерото сякаш някак бяха помогнали на Себастиан да затвори тази страница и за своя изненада тя установи, че отношенията им са по-добри от когато и да било. Сякаш той не искаше да изгуби и нея.