В момента, в който се настаниха, от скрити високоговорители прозвуча сватбеният марш и младата двойка се появи. Били в елегантен сив фрак със зелена жилетка и вратовръзка изглеждаше доста смутен и се усмихваше притеснено на гостите, а Мю буквално сияеше в бялата си рокля без презрамки, плътно прилепнала по тялото чак до бедрата, откъдето падаше свободно във формата на камбана с дълга лъскава копринена бродерия от едната страна.
— Това е Вера Уанг — прошепна Ваня на Себастиан, след като двойката отмина.
Той само кимна. Нямаше представа коя е и с какво се занимава Вера Уанг, но предположи, че е нещо, свързано с роклята. Мислите му точно се завъртяха около въпроса от къде на къде Ваня познава марките сватбени рокли, когато Вилма взе думата. Себастиан се облегна и благодари на щастливата си звезда, че церемонията е гражданска. Освен това жената изглежда познаваше добре Били и Мю и си изпълни задълженията с топлота, лично отношение и експедитивност.
Когато Били целуна булката, избухнаха спонтанни аплодисменти.
Били стоеше и гледаше сватбата си. Трябваше да си го повтори, за да повярва, че е истина.
Своята сватба.
Целият ден беше напрегнат. Макар всичко да беше така организирано, че повече приличаше на военна операция, отколкото на тържество, през деня естествено възникнаха няколко напечени ситуации. Но Мю държеше всичко под контрол и старателната й подготовка даде плод.
Като че ли всички прекарваха добре. Разположението по масите се оказа изключително сполучливо. Погледът му се спря върху Йенифер, която седеше до приятелката на брата на Мю. Изглеждаше в чудесно настроение. След като се върна от Кируна, той се питаше дали има начин да я накара да не идва на сватбата, но не се сети как би могъл да го направи, без да събуди подозрението на Мю. Надяваше се Йенифер да сметне, че ще е неловко и да се откаже, но не.
След церемонията дойде да ги поздрави. Били не я беше виждал преди венчавката и веднага му направи впечатление колко е красива с червената си рокля и вдигната коса. Йенифер се представи на Мю, която само беше чувала за нея, но не я беше виждала, и й честити. Каза такива хубави думи за Били, че той се изчерви. След това го прегърна, поздрави ги и ги остави. Естествена, спокойна, все едно нищо не се е случило в Кируна.
Да. Мю наистина се беше сетила за всичко. За абсолютно всичко. Фотографка на име Диса дойде в дома им сутринта и целия ден ги следваше по петите. Отначало той се чувстваше неудобно и се сковаваше в нейно присъствие, но бързо забрави за съществуването й и сега дори не се сещаше за нея, докато тя тичаше подире им, където и да отидеха.
Не стигаше това документиране на събитието, ами Мю беше поставила и фотоапарати за еднократна употреба на всяка маса. Масите бяха покрити с шарен порцелан, а украсата се състоеше от венчелистчета, ягоди и плодове вместо от цветя.
Лично и обмислено.
Сервираха предястията по масите, но основното поднесоха на шведска маса, до която, разбира се, можеше да се стигне от няколко посоки, тъй че, макар гостите да бяха над сто, всичко мина без злополуки и твърде дълго чакане.
Освен това Мю беше написала прочувствена реч, която представляваше лично представяне на храната, която щяха да ядат.
Десертът също беше сервиран по масите. Виното се лееше. Настроението беше приповдигнато.
Държаха се безброй речи. Повечето от приятели на Мю. Не беше кой знае колко странно, при положение че седемдесет процента от гостите бяха от страната на булката. От страна на Били бяха дошли родителите му, няколко възрастни роднини и известен брой близки приятели от училище, казармата и полицейската академия. И целият „Риксмурд“, разбира се. И Урсула, и Торкел държаха речи и при думите на Урсула той едва сдържа сълзите си.
Ако изобщо можеше да остане разочарован от нещо, то беше, че Ваня не беше подготвила няколко думи. От Себастиан не очакваше нищо, но поне Ваня можеше да се понапрегне малко заради него.
Но като цяло Били беше доволен, докато гледаше залата, където вечерята тъкмо приключваше. Същевременно от време на време му се налагаше да пропъжда чувството, че той самият е гост на собствената си сватба.
Сам си беше виновен.
Беше оставил всички решения на Мю, затова не беше справедливо спрямо нея да се чувства като… аутсайдер. Освен това нямаше намерение да позволи такова нещо да развали вълшебната вечер. Поднесе чашата си към нея: