— Наздраве, любима. Обичам те — прошепна и чукна чашата си в нейната, преди да я пресуши.
След вечерята обърнаха внимание на най-малките гости. В отделна стая поставиха маса за игри, раздадоха играчки и огромни количество сладкиши, докато в голямата зала персоналът разчистваше и бендът се приготвяше да свири.
За всички над десетгодишна възраст имаше възможност да излязат на чист въздух.
Торкел излезе с чаша в ръка в необичайно топлата майска вечер и забеляза Себастиан, който стоеше сам встрани. Отиде при него. Себастиан му хвърли един поглед и след това пак се обърна към езерото.
— Какво мислиш за речта ми? — попита Торкел и отпи от тризвездния си коняк.
— На Урсула беше по-хубава — отвърна Себастиан прямо.
— Съгласен съм, но това не би трябвало да означава, че моята е била лоша.
— Не, не би трябвало — съгласи се Себастиан с тон, който показваше точно обратното.
— Окей, разбрах — въздъхна Торкел. — Не ти е харесала.
— Не го приемай лично. Не си падам по речите.
— По никои ли? Дори по тези за теб?
— Никой никога не е държал реч за мен — отвърна Себастиан без следа от съжаление.
— Дори на сватбата ти?
Себастиан се вцепени. Това пък откъде дойде? Откъде знаеше Торкел? Но после се сети — беше му споменал, че е бил женен, когато се срещнаха във Вестерос първия път, в който той работи с „Риксмурд“ след дългото прекъсване. Грешка от негова страна, но станалото станало, така или иначе сега нямаше намерение да го обсъжда.
— Как мина с Пия? — смени темата.
— Задържана е и чака процес. Опитваме се да я свържем с убийството, но нищо не доказва, че е знаела какво ще стане, нито че е стъпвала в къщата.
— Ами колата в Меларен?
— Същата работа. Трябва да докажем, че не просто е загубила управление.
— И какво остава тогава?
Торкел леко вдигна рамене.
— Нанасяне на телесна повреда, възпрепятстване на полицейско разследване, укриване на престъпник…
— Тоест нищо — процеди Себастиан.
— Няма да я преизберат, няма да се издигне в партията. Предполагам, че ще е трудно и да остане да живее в Туршбю. Все е някакво наказание.
Двамата замълчаха. Около тях всички се забавляваха. Торкел отново отпи от питието си.
— Продала е стопанството — промърмори той след това, сякаш в празното пространство.
Себастиан за първи път се обърна към колегата си. Искрено учуден.
— Кой? Мария? На „ФилбоКорп“?!
Торкел кимна. Все така зареял поглед.
— Значи ще отворят мината?
— Така изглежда.
— Значи синът на Франк, как му беше името…
— Хампус.
— Значи Хампус ще получи парите?
— Да, той наследява имота, каквото и да е сторил баща му.
Себастиан поклати глава.
— И тя е продала стопанството?
— Да, реално тя няма никакви чувства към него — отвърна Торкел. — Имало си е причина сестра й да откупи дела й едно време, а и така или иначе едва ли би заживяла в него след случилото се, а никой не предлага повече пари от „ФилбоКорп“.
— Разговаряш с нея — подхвърли Себастиан с глас, който — надяваше се — прозвуча съвсем безстрастно.
Торкел го изгледа бързо, преди да отговори. Не знаеше какво точно се е случило между Мария и Себастиан — само, че не е завършило добре. Мария беше накарала Торкел да обещае да не говори за нея със Себастиан, но той все пак беше част от екипа и разследването и имаше право да получи информация. Само трябваше да запазят професионален тон.
— Да, понякога. Трябва да знам, ако Никол реши да каже нещо повече за случилото се в къщата.
— Нещо повече? — възкликна Себастиан радостно и изненадано. — Тя е проговорила?
— Преди около седмица — кимна Торкел.
Топлина обля гърдите на Себастиан. След всичко, което беше преживяла… Тя беше най-силното, най-смелото момиче, което е срещал някога. Липсваше му. Де да можеше да я види отново. Ако ще и само веднъж. Един път отиде до апартамента им, но не откри никого.
— Къде са сега? — попита.
— Не знам — излъга Торкел; тук беше границата на информацията, която можеше да предостави на Себастиан.
— Надявам се, знаеш, че нямам склонност към тормоз над жени. — Себастиан показа на Торкел, че е прозрял през лъжата. — Просто искам да знам дали са добре. Дали Никол се оправя. Дали оздравява. Обещах й да я държа, докато сама пожелае да ме пусне.