— Наистина не знам — повтори Торкел. — Но тя те е пуснала. В това съм сигурен.
Той прегърна Себастиан през рамо и за учудване и на двама им Себастиан не го отблъсна.
— Стига приказки за работа.
Сякаш Торкел беше част от режисираната церемония, в този момент Браян се появи на верандата, отново зазвънтя с малката си камбанка и съобщи, че е дошло време за първия танц на младоженците.
От цялата сватба това беше единственото, което Били определено не чакаше с нетърпение. Мю беше настояла да пропуснат традиционния сватбен танц, а двамата да научат салса. Гледаха клипове с инструкции в ЮТюб и отидоха пет пъти на частни уроци в танцово студио в Йостермалм. Били поначало не беше кой знае какъв танцьор, а сега беше сигурен, че е доста далеч от овладяването на салсата. Въпреки това двамата отидоха в средата на видимия от всички страни дансинг и застанаха в позиция. Той случайно срещна очите на Йенифер и тя му се усмихна окуражаващо, докато вдигаше еднократния фотоапарат от масата.
Мю беше пожелала истински дансинг. Минимум шейсет квадрата. Били беше изказал известни възражения срещу музиката на живо. Да, бендът наистина не беше традиционен, както искаше Мю, а малко по-малък, но все още му се струваше малко… старомодно. Мю обаче каза, че трябва да мислят и за по-възрастните гости, и в крайна сметка решиха, че ще има музика на живо през 60 процента от времето, а през останалото — диджей.
Музиката зазвуча. Били за малко да падне от изненада. Свиреха една от любимите му песни: „Forget about Dre“. Но в салса аранжимент. Погледна към Мю, която се усмихна доволно.
— Обичам те — прошепна й.
Тя му изпрати въздушна целувка и после започнаха да танцуват. Публиката аплодираше и целият дансинг изглеждаше осветен от светкавиците на мобилните телефони. Получи се по-добре, отколкото очакваше Били. Мю беше безгрешна. Разбира се. Дори си беше сменила обувките, за да не я заболят краката.
Беше перфектна и той я обичаше.
Каза й го.
— Обичам те.
И го мислеше. Беше щастлив.
Бендът се върна след половинчасова пауза и Торкел покани Урсула на танц. Плъзнаха се по доста пълния дансинг. И двамата мълчаха. Торкел се наслаждаваше на близостта помежду им и на топлината на тялото й. Тя се притисна по-плътно към него и облегна глава на рамото му.
В този момент той усети нещо на другото рамо. Потупване. Спря и се обърна.
— Може ли? — попита Себастиан и кимна към Урсула.
Торкел погледна въпросително Урсула, която кимна, и Себастиан зае мястото му. Урсула бързо щеше да установи, че Торкел е значително по-добър танцьор от Себастиан и от неприятната си позиция на зрител Торкел видя, че на неговото рамо не е облегнала глава. Пак е нещо, помисли си той и отиде да си напълни чашата.
— Липсваше ми — проговори Себастиан след няколко такта мълчание.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Съжалявам — почти прошепна той; Себастиан си прочисти гърлото и я погледна право в очите. — За всичко. Че те простреляха. Че не дойдох да те видя.
— Добре. Има за какво.
Тя нямаше намерение да го улесни.
— Не можех.
— И защо?
— Просто не можех. Всичко се обърка. Няколко пъти възнамерявах, но… Цяла вечер събирам смелост да те поканя на танц.
Урсула не отговори. Не беше нейна работа да води разговора. Вместо това бързо дръпна левия си крак и по всяка вероятност спаси малкия си пръст от настъпване.
— Бяхме на път към нещо, когато… когато се случи — каза Себастиан след толкова дълго мълчание, че тя беше сметнала разговора за приключен.
— Може би, но този кораб отплава отдавна.
Себастиан само кимна. Урсула си пое дълбоко дъх и спря да танцува. Усещаше как в нея закипя смесица от гняв и съчувствие. Чувства, които не желаеше да изпитва тази вечер.
— Сериозно? След всичко, което се случи… Затова ли поиска да танцуваш с мен? За да видиш дали можеш да ме вкараш в леглото?
Себастиан замълча, но погледът му се закова в пода и за Урсула това беше достатъчен отговор. Гневът надделя.
— Благодаря за танца.
Тя се опита да си отиде, но Себастиан я задържа.
— Музиката още не е свършила.
— Знам, но Торкел танцува по-добре от теб.
— Това е единственото, в което е по-добър.
— Довиждане, Себастиан.