Урсула се откопчи, решително му обърна гръб и отиде при Торкел, който разговаряше с неколцина от другите гости. Себастиан видя как го потупа по рамото и как на лицето на Торкел цъфна усмивка, когато продължиха танца си. Главата й пак падна на рамото му.
Беше твърде късно. За всичко.
Ако пиеше, случаят щеше да е идеален да се натряска, но сега не можеше да направи дори това. Дали беше твърде късно да намери някое лесно завоевание? Да, вероятно. Освен това почти всички бяха твърде млади за него. Майката на Мю беше вдовица, но той не беше разменил и дума с нея през цялата вечер. Пък и вече беше тъща на Били. Никак секси не звучеше.
Бендът подхвана нова песен.
„Only the Lonely“.
О, каква ирония… Себастиан се насочи към огъващата се под тежестта на тортата маса. Щом не можеше да пие и да чука, поне щеше да се натъпче с такова количество торта, че да се окаже застрашен от диабет.
Били и Мю се прибраха в младоженския апартамент половин час след полунощ. Няколко от по-младите гостенки попитаха защо Мю не хвърли букета си, за да го хванат. Тя ги изгледа неразбиращо. Това беше американска традиция, която дори не й беше хрумвала, също като идеята някой да я „отведе до олтара“. Все едно е неспособна да се справи без мъж до себе си. Баща й почина преди много години, но дори да беше жив, нямаше да я предаде на Били. Нито пък смяташе да си хвърля букета.
След това дойде време за секс.
Слава богу, не така внимателно планиран и ръководен като всичко останало тази вечер, а спонтанен, страстен и изобретателен.
И много.
Повече, отколкото Били беше очаквал да издържи. Оставаше не повече от половин час до изгрев-слънце, когато двамата най-после се разделиха и Мю се сви до него, заровила лице във врата му.
— Обичам те — каза му и в същата секунда заспа.
Били предполагаше, че и той ще се унесе веднага, но вместо това остана да лежи буден и странно незадоволен.
Внимателно се освободи от прегръдката на Мю и стана от леглото. Тихо извади от сака си долнище на анцуг и тениска.
След като излезе, се спря и дълбоко си пое дъх. Въздухът беше свеж и цареше тишина, присъща на пролетните утрини, когато хоризонтът едва просветлява.
Той се отдалечи от хотела и тръгна през росната трева към гората и старата конюшня. Пикаеше му се. След като се облекчи върху стената, една котка дотича и се потърка в краката му. Очевидно искаше да бъде погалена и мяукаше тихичко, и звукът се смеси със звънтенето на малката камбанка на каишката й. Били пъхна ръце в джобовете си и извади ръкавиците. Дори не помнеше да ги е слагал там, но несъзнателно трябва да е знаел, че ще се озове тук. Надявал се е.
Наведе се и вдигна котката. Почеса я зад ухото и я чу как замърка, докато търкаше глава в дланите му.
Ръката на Били се плъзна от главата към врата й и стисна. Котката веднага разбра какво става и засъска. С другата ръка Били хвана предните й лапи, доколкото можа. В един момент котката зарита толкова силно, че освободи една лапа с остри нокти, но ръкавиците бяха дебели. В Туршбю не си беше взел ръкавици. Ръцете му бяха здравата надраскани. За щастие беше обикалял в гората цял ден, така че лесно можа да обясни раните.
Той вдигна котката и същевременно стисна с всички сили гърлото й с лявата ръка. Нямаше значение дали ще я удуши, или ще й счупи врата.
Интересуваше го само моментът на смъртта.
Вълшебният миг, когато животът угаснеше.
Когато той усетеше такава опияняваща сила, каквато никога не си беше представял.
Движенията на котката започнаха да отслабват. Спираха. Били се наведе по-близо, взря се съсредоточено и развълнувано в очите й. Дишането му стана тежко и учестено. Скоро животът щеше да я напусне. Зелените очи щяха да помътнеят и тялото щеше да увисне в ръцете му.
Простота. Чистота. Яснота.
Котката престана да подритва и от носа й потече кръв. Били остана така, затвори очи и зачака дишането му да се успокои.
— Хареса ли ти?
Били се извъртя и завари Себастиан, облегнат на стената. През ума му мина една-единствена светкавична мисъл: Убий го.
Но той я потисна веднага.
— Откога си тук? — попита и пусна мъртвата котка на земята.
— От достатъчно време.
Себастиан не беше успял да заспи. Леко му се повдигаше от цялото това ядене, а и го гризеше съвестта след разговора с Урсула, затова накрая стана от леглото. Отиде до стаята на Урсула, но точно преди да почука, чу приглушен плътен глас, който определено не беше неин. За разлика от веселия смях, който последва. Себастиан стигна до заключението, че плътният глас е на Торкел, и си отиде.