Беше твърде късно. Пропусна си шанса.
Затова излезе да се разходи. Забеляза Били зад конюшнята, чу звуци, които не можа да си обясни, и сега осъзна, че е постъпил разумно, като не е разкрил присъствието си.
Много малко хора, всъщност нито един, не биха могли да убият двама души, без това да им се отрази по някакъв начин. Себастиан отдавна се мъчеше да си обясни пълната липса на ефект върху Били. Питаше се какво прави младият мъж, за да се справи с чувствата, които би трябвало да са го налегнали.
Сега разбра.
И не му хареса. Ни най-малко.
— Какво чувстваш, докато го правиш? — попита предпазливо, тъй като добре знаеше, че адреналинът и ендорфините все още бушуват в атлетичното тяло на Били.
— Откъде знаеш, че съм го правил и друг път? — Той пристъпи към Себастиан.
— Виждам го в очите ти. — Себастиан не се отдръпна. — Искаш ли да споделиш?
Били се спря. Себастиан видя как се опитва да овладее чувствата си. За сила, секс, наслада. Чувства, които вероятно не разбираше и не можеше да опише с думи, но които бяха толкова безкрайно мощни, че жадуваше да ги изпитва отново и отново. Всичко друго, особено сексът, който иначе би изпълнявал същата функция на доставяне на тотална наслада, му се струваше сиво и скучно в сравнение с това.
Себастиан кимна с разбиране, но не беше сигурен, че Били е наясно.
— В много отношения това е върховното удоволствие. Забраненото е най-изкусително.
Себастиан се престраши да приближи още една крачка. Били вече изглеждаше доста по-уравновесен.
— Животните няма да покриват тези ти нужди вечно. — В гласа му се долавяше искрена тревога. — Поел си по опасен път. И той води в задънена улица, може да завърши само по един начин.
— Знам къде да тегля чертата.
— Засега.
— Не съм луд.
— Напротив. Малко. Повреден, във всеки случай. Ще ми позволиш ли да ти помогна?
Били рязко поклати глава и отново задиша тежко, този път от ярост. Вдигна ръка и го посочи с треперещ пръст:
— И аз знам някои неща.
— Така ли? Какви?
— Ти си баща на Ваня.
Дори да не беше сигурен, след като миналата седмица получи по пощата резултатите от ДНК теста, реакцията на Себастиан щеше да го убеди.
— Откъде ти хрумна? — опита Себастиан все пак.
— Взех проби от стаите ви в Туршбю и ги изпратих в ДНК лаборатория. Нали знаеш, от онези, в които татковците могат да проверят бащинството анонимно.
— Рецепционистът каза, че си влизал в стаята ми…
— Ако обелиш и дума за днес, ще кажа на Ваня.
Той кимна неопределено по посока на котката на земята.
— Очакваш просто да забравя? Иначе ще ме натопиш?
— А ти не искаш това — кимна Били.
— Не, не го искам.
— Ами тогава…
— Ами тогава…
Нямаха какво повече да си кажат. Били се обърна и си отиде, върна се в хотела. Себастиан почака, докато стъпките му заглъхнаха, отиде при котката и я ритна в храстите покрай стената. Ако — или когато — я откриеха, може би щяха да решат, че е паднала през прозореца или от покрива и си е счупила врата.
Или е яла отрова за мишки, или нещо такова.
Едва ли някой щеше да си помисли, че младоженецът се е измъкнал навън призори и я е удушил.
Но това беше истината. И това представляваше проблем. Били представляваше проблем.
Отчасти понеже очевидно свързваше убиването с наслада. Себастиан не можеше да не види, че тънките му панталони са изпънати отпред.
Отчасти понеже знаеше за Ваня.
По първия въпрос нямаше какво да направи точно сега. Терапия и разговори биха могли да излекуват това нездраво състояние, но щеше да отнеме време; преди всичко Били трябваше да признае, че има проблем и сам да пожелае да се пребори с него.
Очевидно беше, че сега не искаше, след като използва тайната за Ваня като оръжие, с което да принуди Себастиан да мълчи и да стои безучастно.
Изнудването действа, когато имаш надмощие над някого. Махни надмощието и изнудвачът остава безсилен.
Лесно на теория, трудно на практика.
Но пък кога ли животът му е бил лесен?
Себастиан погледна часовника.