Выбрать главу

Той извади лентата и я прибра в кутията. След това пак се обърна към Ваня:

— Фредрика се обади на приятелите му и те потвърдиха. Има алиби.

— Тогава защо още е тук? — намеси се Себастиан.

Ерик го изгледа, все така леко неодобрително, доколкото можеше да прецени Себастиан. Свали си краката от бюрото, изправи се и започна да обикаля напред-назад по тясната ивица свободен под в помещението.

— Разбрах, че Седер е алкохолизиран тип без задръжни процеси — продължи той. — Нали така казахте? — Той се спря и погледна Ерик въпросително.

— Да.

— Но сега смятате, че е планирал всичко до най-малката подробност, включително си е осигурил фалшиво алиби и е купил автобусни билети до Филипстад, за да подсили ефекта?

Ерик не отговори и Себастиан продължи:

— Ако действа така подготвено, едва ли ще заплаши семейството посред бял ден, точно преди да отиде в дома им и да ги избие.

— Казах само, че изглежда, че има алиби — отвърна Ерик сдържано и не съумя добре да прикрие раздразнението си. — Но все още може да открием барут или кръв по ръцете и дрехите му. Ако намерим и изчезналата пушка, разполагаме с патрони от къщата, които да сравним. Още не сме говорили със съседите на семейство Карлстен, някой може да е видял Седер близо до къщата им. И дотук с алибито.

Себастиан поклати глава, не се сдържа и се захили:

— Или пък може да се върнем назад във времето, да застанем пред къщата и да видим кой ги е застрелял. Звучи по-реалистично.

— Себастиан, достатъчно!

Ваня се изправи. Себастиан се завъртя към нея. Погледът й беше помръкнал. Той познаваше този израз твърде добре. Беше му ядосана. Взира се в него още няколко секунди, след което се обърна към Ерик:

— Извинете, понякога той… се държи като идиот.

— Свикнал съм — отвърна Ерик със значително по-мек тон, без обаче да отмества очи от лицето на Себастиан. — Много хора смятат; че за нищо не ставаме, само защото не сме от Стокхолм.

— Това, че живеете в тази дупка няма нищо общо — обясни Себастиан дружелюбно. — Некомпетентността е разпространена и в столицата.

Ваня въздъхна тихо. Всъщност не беше изненадана. Знаеше, че Себастиан не го е грижа какво мислят хората за него, но обикновено Урсула бе тази, която се нахвърляше върху местните полицаи при първа възможност. Себастиан се държеше нетърпимо около свидетелите и роднините. Двамата сякаш си бяха разпределили ролите. Но сега Урсула я нямаше и Себастиан като че ли бе решил да поеме цялата отговорност да ядосва хората.

Ваня пак се обърна към Ерик:

— Къде е Седер? Искам да говоря с него още сега.

Ерик мина покрай Себастиан, без да отрони и дума, и излезе на коридора.

Една жена на около четирийсет години се изправи и подаде ръка, когато те влязоха в стаята.

— Флавия Албректсон, адвокат на Ян Седер.

Ваня я поздрави и се представи, след което придърпа един от столовете от другата страна на масата и седна.

— Флавия, необичайно име — усмихна се Себастиан и задържа ръката й, поне според Ваня, ненужно дълго.

— Да.

— И красиво — продължи Себастиан усмихнат и най-сетне се сети да я пусне. — Откъде идва?

Ваня вдигна очи към небето. Ако беше четирийсетгодишен адвокат на име Флавиус, на Себастиан едва ли би му пукало за произхода на името му.

— Може да продължим с това по-късно — намеси се Ваня със спокоен глас и се усмихна на Флавия, след което изгледа Себастиан.

— Надявам се — отвърна Себастиан и се ухили още по-широко на адвокатката.

Този път тя му отвърна със същото. Себастиан дръпна стола до Ваня и се настани. Флавия също седна. Себастиан я оглеждаше. Тя имаше дълга до раменете тъмна коса и кръгло, открито лице. Дискретен грим около очите и блясък на устните. Перлена огърлица над тънкото сиво поло под сакото. Малки гърди. Брачна халка на лявата ръка. Това просто означаваше малко повече усилия. По-голяма начална съпротива, по-несигурен изход. Ако щеше да спи с някоя в Туршбю, може би трябваше да започне с нещо по-лесно.

Ваня изгледа Себастиан, увери се, че той няма намерение да води разпита, и насочи вниманието си към леко смачкания мъж до безупречно облечената жена. Изглеждаше изтощен.

— Разкажете ни за семейство Карлстен.

— Какво да разказвам? — сви рамене Седер.

— Какво мислехте за тях?

Седер изсумтя и заклати глава, което им каза всичко необходимо, но накрая все пак отговори: